Movement Academy BG

  • Home
  • Movement Academy BG
Call Directions Website Contact the business

Movement Academy BG Където движението срещне мисълта -
Там е Movement Academy. Сила без контрол е хаос!
Точно тази основа градим ние - заедно!

"Не е важно какво правиш, а как го правиш!"
Това е нашата цел - да ти покажем, за да научиш как чрез движение да изградиш качества и да придобиеш умения, които да бъдат полезни за теб, както в тренировките, така и в ежедневието.
„Осъзнатост на движенията“ и „мускулен контрол“ може да ти звучи странно, но когато разбереш какво се крие зад тези „мантри“ ще научиш, че това е нещото, от което се нуждаеш.
Ние ще променим двигателните ти навици, като те научим на всички тънкости на биомеханиката и движението, ще преминем през мобилността и накрая ще постигнем търсеният от всички баланс.
Успееш ли да изградиш всичките нужни качества ще станеш не просто як, а атлетичен и функционален и тогава няма да имаш нужда от никой.
За да постигнеш това, трябва да поставим първата солидна основа, за да сме сигурни в бъдещето си - бъдеще, в което не се притесняваш да тичаш и вдигаш внуците си.
Хроничните травми ще останат в миналото, а ти ще бъдеш спокоен за бъдещето!

Когато движението срещне мисълта -
Това е Movement Academy

Ако след всяка тренировка ти трябват два дни, за да се съвземеш, решението не винаги е да натиснеш още повече.Напълно но...
12/09/2026

Ако след всяка тренировка ти трябват два дни, за да се съвземеш, решението не винаги е да натиснеш още повече.
Напълно нормално е след по-тежка тренировка да усещаш умора, особено ако си направил повече от обичайното или си работил с по-висока интензивност. Но ако седмици наред се събуждаш без енергия, влизаш в залата вече изморен и дори след почивка не усещаш, че се възстановяваш добре, има смисъл да погледнеш по-широко на ситуацията.
Често в такъв момент първата реакция е да решиш, че просто не си достатъчно мотивиран.
Добавяш още едно кафе, стискаш зъби и се опитваш да запазиш същите тежести, същия обем и същия брой тренировки, защото всяко намаляване на натоварването изглежда като крачка назад.

Тялото трябва да се справя не само с натоварването в залата, а и със съня, работата, ежедневния стрес, храненето, движението през деня и всичко останало, което изисква ресурс.
Затова една и съща тренировъчна програма може да ти се отразява отлично в един период и да се окаже прекалено натоварваща в друг.
Ако спиш добре, храниш се достатъчно и ежедневието ти е сравнително спокойно, вероятно можеш да понесеш повече. Но ако от няколко седмици спиш по пет-шест часа, работиш до късно и започваш всяка тренировка вече изморен, същият тренировъчен обем може да има съвсем различен ефект.
Това не означава, че при първия признак на умора трябва да спреш да тренираш.
По-скоро означава да започнеш да наблюдаваш как реагираш между тренировките.
Връща ли се енергията ти до следващата тренировка? Поддържаш ли обичайните си тежести и качество на изпълнение, или постепенно вървиш надолу? Имаш ли желание да тренираш, когато дойде следващият ден, или още се чувстваш така, сякаш предишната тренировка не е приключила?
Понякога това означава по-малко серии. Друг път - по-ниска интензивност, допълнителен ден за възстановяване или кратък период, в който целта не е да гониш лични рекорди, а просто да върнеш качеството на тренировките.
Понякога прогресът идва от това да добавиш повече.
А понякога - от това навреме да махнеш малко.
А ти по какво разбираш, че имаш нужда от по-лека тренировка или няколко дни с по-ниско натоварване?

#фитнес #тренировка #възстановяване

Ако всеки път, когато се видиш прегърбен, просто дръпнеш раменете назад и изпъчиш гърдите, вероятно вече си забелязал не...
11/09/2026

Ако всеки път, когато се видиш прегърбен, просто дръпнеш раменете назад и изпъчиш гърдите, вероятно вече си забелязал нещо — след малко пак се връщаш в старата позиция.
И това е напълно логично.
В този момент не си променил начина, по който тялото ти организира стойката. Просто си заел друга позиция и се опитваш да я задържиш със съзнателно усилие.
Докато мислиш за нея, стоиш „изправен“. Но започнеш ли да работиш, да говориш с някого или просто да се отпуснеш, тялото постепенно се връща към позицията, която в момента му е по-лесна.
Затова при работа върху стойката въпросът не е само:
„Как да държа раменете си назад?“
По-полезно е да разбереш защо тази по-изправена позиция изобщо изисква толкова много усилие.
Как стои тазът ти? Как се движи гръдният кош? Можеш ли да вдигнеш ръцете над главата, без да променяш цялата позиция на тялото?
Тук вече започва по-смислената работа.
Понякога има нужда да подобриш движението в определена зона. Друг път трябва да се научиш да контролираш позиция, която в момента ти е трудна. А след това тази промяна трябва постепенно да се пренесе обратно в стоенето, ходенето, движенията с ръцете и тренировката.
Това е доста различно от постоянното:
„Изправи се.“
Защото целта не е цял ден да се самокоригираш, да дърпаш раменете назад и да се чудиш дали стоиш „достатъчно правилно“.
Целта е постепенно да имаш повече възможности за движение и повече контрол върху различните позиции, без да се налага да задържаш една конкретна поза със сила.
Стойката не се променя само защото си решил да стоиш по-изправен.
Тя се променя, когато тялото започне да има по-добри възможности да заеме тази позиция и тя вече не изисква толкова много съзнателно усилие.
Затова следващия път, когато се хванеш, че пак дърпаш раменете назад, вместо просто да си кажеш „трябва да се изправя“, обърни внимание какво се случва в цялото тяло.
А ти колко често се хващаш, че се „изправяш“ съзнателно, а след няколко минути отново се връщаш в старата позиция?

#стойка #фитнес

11/09/2026

Защо не ни се получава с диетата? Как да се справим с храненето? #диета #хранене #фитнес

Когато вратът е схванат, най-логично изглежда да работиш директно върху мястото, което усещаш напрегнато.Раздвижваш го, ...
10/09/2026

Когато вратът е схванат, най-логично изглежда да работиш директно върху мястото, което усещаш напрегнато.
Раздвижваш го, разтягаш, масажираш и се опитваш да го „отпуснеш“. Понякога това наистина носи облекчение.
Но ако няколко часа по-късно или на следващия ден усещането отново е същото, има смисъл да зададем още един въпрос:
Защо тази зона постоянно поема толкова напрежение?
Движението рядко се случва само на едно място. Когато движиш ръцете, лопатките, гръдния кош или главата, различни части на тялото трябва да работят заедно и да си разпределят натоварването.
Когато това не се случва достатъчно добре, тялото не спира да се движи. Просто намира друг начин да свърши задачата.
И понякога този друг начин означава, че зоната около врата започва да участва повече, отколкото е необходимо.
Затова подходът не винаги е просто:
„Тук е стегнато → трябва още да го разтегна.“
По-полезно е първо да погледнем как човекът се движи като цяло.
Какво се случва, когато вдигне ръцете? Как се движат лопатките? Как участва горната част на гърба?
Понякога има смисъл първо да намалим напрежението в самата зона чрез раздвижване, дишане, масаж или друга подходяща работа. Но ако след това всичко продължи да се случва по същия начин, много лесно се връщаме към същото усещане.
Затова следващата стъпка е да подобрим начина, по който тялото разпределя задачата.
Цлта не е просто да станеш добър в едно „упражнение за врат“.
Целта е движението като цяло да стане по-лесно и натоварването да не се концентрира постоянно на едно и също място.
Точно затова работата при „схванат врат“ понякога включва упражнения, които на пръв поглед дори не изглеждат като упражнения за врата.
Не защото мястото, което усещаш, няма значение.
А защото то може да е само една част от по-голямата картина.
Следващия път, когато една и съща зона отново се усеща стегната, вместо да се питаш само:
„Как да я отпусна?“
опитай да добавиш и:
„Какво в начина, по който се движа, може да кара тази зона постоянно да поема толкова работа?“
А при теб има ли място, което постоянно разтягаш или масажираш, но след време отново се връща към същото усещане?

#болка #травма #врат

По-лесната версия на едно упражнение не означава, че тренираш „по-зле“. Понякога е точно обратното.Можеш да избереш по-т...
09/09/2026

По-лесната версия на едно упражнение не означава, че тренираш „по-зле“. Понякога е точно обратното.
Можеш да избереш по-трудна прогресия, да добавиш ластик или повече тежест и отвън упражнението да изглежда по-впечатляващо. Но ако за да го изпълниш започнеш да променяш позицията, да използваш инерция или да прехвърляш движението към друго място, вече не е сигурно, че развиваш това, което всъщност искаш.
Точно затова понякога връщаме упражнението една стъпка назад. Не защото човекът „не може“, а защото искаме да намерим версията, в която задачата е достатъчно ясна и движението може да бъде изпълнено добре.
Представи си следното -
В по-лесната версия успяваш да запазиш таза сравнително стабилен, движението идва от мястото, което търсим, и можеш ясно да усетиш какво правиш. След това добавяме повече съпротивление и изведнъж започваш да завърташ таза, да местиш цялото тяло или да използваш инерция, за да стигнеш до края.
Тук често се появява идеята, че прогресът винаги трябва да означава повече тежест, по-труден вариант или повече повторения. В действителност прогресът може да изглежда по много различни начини.
Може да направиш същото движение в по-голям обем на движение, без да губиш позицията си. Може да използваш същата тежест, но с по-добър контрол и по-малко излишно напрежение. Може да запазиш същото качество на движението и в последното повторение, а не само в първото.
Точно тук регресиите са много полезни.
Те не са наказание и не означават, че се връщаш назад. Те просто намаляват сложността достатъчно, за да можем ясно да видим какво реално можеш да контролираш в момента.
Целта не е да останеш завинаги на най-лесната версия.
Целта е да намериш правилната трудност за момента - достатъчно висока, за да те предизвика, но не толкова висока, че изпълнението да се влоши
И тази логика не важи само за „коригиращи“ упражнения. Можеш да я приложиш при клек, тяга, лицеви опори, набирания или почти всяко друго движение.
А ти по какво разбираш, че е време да преминеш към по-трудна версия на едно упражнение?

#фитнес #тренировка #упражнение

Сковани ахилеси и прасци? Обичайната реакция е да започнем да ги разтягаме повече.Понякога това е част от решението. Но ...
04/09/2026

Сковани ахилеси и прасци? Обичайната реакция е да започнем да ги разтягаме повече.
Понякога това е част от решението. Но ако гледаме само колко пасивен обхват имаш в глезена, пропускаме нещо важно — можеш ли сам да създадеш и контролираш това движение?
Тук идва ролята на tibialis anterior — мускулът в предната част на подбедрицата, който участва в повдигането на ходилото нагоре.
Упражнението на снимката изглежда сравнително просто: ходилото работи срещу съпротивление и се движи нагоре и надолу. Но целта не е просто да преместиш тежестта от точка А до точка Б.
Искаме движението да идва от глезена. Да повдигнеш ходилото контролирано и след това също толкова контролирано да го върнеш обратно — без люлеене на целия крак, без инерция и без тялото да търси друг начин да завърши повторението.
Тук е важната разлика.
Едно е някой да придвижи стъпалото ти до определена позиция или чрез разтягане постепенно да увеличиш обхвата си.
Съвсем друго е сам да можеш да стигнеш до тази позиция и да я използваш.
Затова мобилността за нас не е само въпрос на това колко далеч можеш да стигнеш. Има значение какво можеш да направиш с този диапазон след това.
Ако прасецът постоянно се усеща стегнат, има смисъл да погледнем не само него. Глезенът работи като система и различните структури трябва да могат да участват в движението.
Понякога действително трябва да работим върху ограничението. Но след това идва следващата стъпка — да дадем на тялото способност активно да използва движението, което сме създали.
Точно затова упражненията за tibialis anterior могат да имат място в процеса.
Първо виж как се движи глезенът и къде реално е ограничението. Ако има нужда — работи върху мобилността. След това добави активен контрол и накрая пренеси това към по-сложни движения като клек, ходене, бягане или оттласкване.
Тогава упражнението вече не е просто още едно движение за подбедрицата.
То става част от процес, в който не просто се опитваш да „отпуснеш“ глезена, а го учиш да използва по-добре движението, което има.
А когато усещаш прасците или ахилесите си сковани, какво правиш първо — разтягаш ги или търсиш причината?

#ахилеси #мобилност #скованост

Целта на добрия треньор е постепенно да имаш по-малко нужда от него.В началото е напълно нормално треньорът да взима пов...
03/09/2026

Целта на добрия треньор е постепенно да имаш по-малко нужда от него.
В началото е напълно нормално треньорът да взима повече решения вместо теб — какво да правиш, с каква тежест, как да се позиционираш, кога да спреш, какво да коригираш и кое в момента е приоритет.
Но ако след месеци работа единственото, което можеш да правиш, е да чакаш следващата инструкция, вероятно нещо липсва в процеса.
За нас ролята на треньора не е просто да ти подава упражнения. Тя е постепенно да ти помогне да разбираш защо ги правиш.
Защо точно това движение е част от тренировката ти? Какво се опитваш да развиеш с него? Как изглежда добро изпълнение при теб и какво се случва, когато започнеш да губиш контрол? Кога има смисъл да увеличиш натоварването и кога първо трябва да подобриш качеството?
Когато започнеш да разбираш тези неща, начинът, по който тренираш, постепенно се променя.
Вместо просто да изпълняваш написаното, започваш да наблюдаваш. Разпознаваш кога дадена позиция се разпада, усещаш кога натоварването вече променя техниката и знаеш какво всъщност трябва да търсиш в упражнението.
Понякога можеш да се снимаш, да сравниш изпълнението си и да направиш корекция, вместо просто автоматично да продължиш със следващото повторение.
Треньорът не е за да ти брои повторенията, а да вижда неща, които ти все още не забелязваш, да подрежда приоритетите, да променя стратегията, когато е необходимо, и да даде обратна връзка и посока, когато сам не можеш да намериш решението.
С времето част от решенията трябва постепенно да започнат да стават твои.
Точно затова в Movement Academyне гледаме на тренировката само като на времето, което прекарваш с треньор. Има значение и какво можеш да направиш, преди, след и между тренировките.
Можеш ли да приложиш корекцията сам? Можеш ли да разбереш кога нещо не върви както трябва? Можеш ли да следваш посоката, без някой да наблюдава всяко твое повторение?
Прогресът е постепенно да разбираш повече собственото си движение, да взимаш по-добри решения и да ставаш все по-самостоятелен.
Ако след време можеш повече неща сам, това означава, че треньорът си е свършил добре работата.
А за теб какво е добър треньор?

Защо в Movement Academy не тренираме просто да се изморишДа се измориш е лесно.Можем да добавим още серии, още повторени...
02/09/2026

Защо в Movement Academy не тренираме просто да се измориш
Да се измориш е лесно.
Можем да добавим още серии, още повторения, по-кратки почивки и още няколко упражнения. Пулсът ще се вдигне, тениската ще е мокра и тренировката със сигурност ще се усеща „тежка“.
Но това само по себе си не ни казва дали тренировката е била добра.
Умората е възможен резултат от натоварването. Тя не е целта.
За нас по-важният въпрос е: какво изграждаш с това натоварване?
Повече сила?�Повече контрол?�По-добра техника?�По-голяма мобилност?�Способност да запазиш позиция под по-сериозно натоварване?�Умение, което постепенно можеш да използваш и без някой постоянно да стои до теб?
Ако единствената мярка за добра тренировка е колко си изтощен след нея, лесно започваш да бъркаш усилието с прогреса.
Може да направиш едно упражнение много трудно и пак да го изпълняваш по начин, който заобикаля точно това, което искаме да развием.
Може да добавяш тежест, но да губиш позиция.
Може да правиш повече повторения, но с всяко следващо да контролираш движението все по-малко.
Може и просто да станеш много добър в това да понасяш умора — без да си подобрил качеството, заради което упражнението изобщо е избрано.
Затова тренировката при нас не започва с въпроса:�„Как да те смачкаме днес?“
Започва с други въпроси.
Какво можеш в момента?�Къде губиш контрол?�Кое качество има смисъл да развиваме?�Какво натоварване можеш да използваш добре?�И как ще разберем след време, че реално си станал по-способен?
Понякога отговорът ще бъде тежка тренировка. Понякога ще има много усилие и сериозна умора.
Друг път най-важните повторения ще бъдат тези, в които забавяш движението, коригираш детайл, учиш нова позиция или най-после усещаш разлика, която преди не си забелязвал.
Това не прави тренировката „по-лека“.
Прави я по-целенасочена.
Защото тренировката не е 60 минути, които просто трябва да преживееш.
Тя е практика, чрез която изграждаш качества, които искаш да можеш да използваш и след тези 60 минути — в следващата тренировка, в ежедневието и след години.
Следващия път вместо само да си зададеш „Колко се изморих?“, пробвай с:
„Какво днес мога да направя по-добре от преди?“

#фитнес #здраве #тренировки

01/09/2026

Как да си избереш диета, с която да не се отказваш? #хранене #фитнес #резултати #отслабване

Хрупа ли ти коляното, когато го сгъваш?На Ванката хрупа и то малко зловещо :DВсичко започнало, когато веднъж правил трен...
29/08/2026

Хрупа ли ти коляното, когато го сгъваш?
На Ванката хрупа и то малко зловещо :D
Всичко започнало, когато веднъж правил тренировка със скокове на един крак.
Да, скоковете всъщност не са проблемът. Най-вероятно не е и самото коляно.
Това, което забелязахме, е че Ванката в момента няма добра стабилизация и всеки скок, който е правил, е създавал напрежение директно в коляното.
Когато липсва стабилизация от глутеуса, коляното започва да се завърта навътре (усуква се) и се създава излишно напрежение там.
Колянната става по принцип не е създадена да поема големи ротационни натоварвания. Да, тибията може да се завърта навътре и навън, но тазът е мястото, което има много по-голяма свобода за това движение.
Затова нашето предположение е, че проблемът е бил там доста преди самата тренировка. Скоковете просто са били моментът, в който чашата е преляла.
За щастие Ванката няма болка. Въпреки това подобно хрупане е сигнал, че си заслужава да обърнем внимание и да потърсим откъде идва.
Започнахме с две на пръв поглед прости упражнения за активиране на глутеус медиус и стабилизация на един крак.
Оказа се, че не са толкова прости, колкото изглеждат.
Истината е, че в момента това му коства доста усилия. Дори когато знае какво трябва да направи, тялото му все още не избира тази стратегия автоматично и изпълнението далеч не е перфектно.
Но това изобщо не ни притеснява.
Всъщност точно това е стартовата точка.
Ако вече имаше добра стабилизация и контрол, нямаше да има какво да подобряваме.
Оттук нататък задачата е постепенно да научим тялото да използва по-добре глутеуса при ходене, тичане, скачане, клякане и всички останали движения, които прави ежедневно.
Подобрението не е спрямо някой друг.
Подобрението е спрямо това къде си бил вчера.
А ти имал ли си подобно хрупане или пукане в коляното?

#болка #коляно #фитнес #рехабилитация #тренировка

Address


Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Movement Academy BG posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Movement Academy BG:

Shortcuts

  • Want your business to be the top-listed gym/sports facility?

Share