14/05/2026
След спечелването на 27-та титла, след 17 години чакане, освен футболистите и треньорът, ние трябва да дадем заслуженото и на хора около клубът, които обичат истински Левски и му помагаха колкото можеха. Защото всеки левскар трябва да ги знае.
Трябва да се каже, че журналистът от Дарик радио е имал и доста гафове. В „Бутонките“ не веднъж и два пъти е правил странни изказвания и е сменял мнението си буквално след два мача. А скандалното му поведение след един от двубоите дори беше споменато от Хулио след спечелването на титлата.
Но на Томислав Русев трябва да му се признае едно – той живее за Левски. Той обича Левски. През всичките тези години беше трибуна на Левски. В най-трудните периоди даваше гласност на идеята да помагаме, да даряваме и да спасяваме клуба. Както в радиото, така и в предаванията си, той защитава Левски като собствено дете. Не е случайно, че най-важните хора в Левски винаги са гостували именно при него. А когато е имало спорове в левскарската общност, той често е заставал по средата, за да не разделя феновете.
Моментът, в който той се превърна в символ на Левски, бяха онези 20 минути в радиото след влизането ни в Шампионската лига. Или след онази велика синя вечер, в която бяхме на косъм от това да победим Лил. И още много други „Минутки на водещия“, в които буквално ни е разплаквал, обединявал и карал да се чувстваме горди левскари.
ТОМИСЛАВ РУСЕВ, благодарим ти, че през годините пазеше, бранеше и се бореше за силен Левски. Със сигурност ти си най-големият и най-известният левскарски журналист. Дано има още много паметни вечери, след които отново да ни вземаш думата и да ни караш да бъдем горди левскари.
