12/08/2024
На днешния ден е роден първият капитан на ЦСКА Нако Чакмаков!
Нако Чакмаков е за ЦСКА като Юрий Гагарин за космонавтиката. Първият. Той е първият капитан на армейците. С негов гол те печелят първата си титла. И става първият офицер в отбора. А червеният гранд го оставя безработен, когато очаква дете. Но продължава да го показва като мечка по събрания и банкети. Дълбоко обиден, Чакмаков зарязва ритнитопката и се насочва към външната търговия. Работи като търговски представител в Канада, Австралия и Япония. И вместо да му извадят очи, му изписват вежди. Ето неговия разказ.
Израснах в Коньовица
Родът ни емигрира от Кукуш, Македония, след Балканската война. Шестима души се тъпчехме в стая, кухня и антре. Мислят ни за бандитски квартал. А къщите там не се заключваха!
Татко беше майстор кафеджия. Правеше най-хубавото турско кафе в София. По 12 часа на ден стоеше в задимени помещения. И той пушеше като комин. Един ден се наведе да си завърже обувките, падна и не стана повече. Беше на 62. И майка почина млада - на 60.
Зет ми го убиха на десети септември
Ние сме двама братя и две сестри. Кака беше баскетболистка. Мария се ожени за футболиста на "Левски" Коста Жеков.
Зет ми беше полицай като повечето левскари. На 10 септември 1944-та го предупредиха да не ходи на работа. Но той каза, че няма от какво да се срамува. И не го видяхме повече.
Ликвидираха го без съд и присъда. Десети септември беше кървав ден. Кой на когото имаше зъб, го убиваше!
За известно време сестра ми се скри. После нито тя, нито аз имахме проблеми. Ние бяхме много бедни.
Рожба съм на махленския футбол
Ритах в отбора на механо-техническо училище. Коньовица гъмжеше от футболисти и отбори. Циганите и евреите си имаха свои.
Цареше естествен подбор. Постепенно оставаха само най-добрите и най-упоритите. На 18 заиграх в основния квартален тим "Ботев".
Бях войник в Беломорието
През войниклъка завърших санитарна школа в София. За мачовете ме пускаха в отпуска. После ме пратиха в Ксанти.
През войната Беломорието беше присъединено към България. Нашите войски правеха големи бели там.
Аз обаче лекувах гръцките рибари от малария. Като военен фелдшер изследвах кръвта им с микроскоп и им давах хинин.. Идеята беше гърците да не заразяват нашите войници с малария.
В Ксанти не играх футбол. След уволнението продължих да ритам в родния си клуб. А се препитавах като чертожник в "Гранитоид".
През 1948 г. направиха ЦСКА
Клубовете на Коньовица се обединиха в "Септември". Към нас се присъедини и "Спортист" от Хаджи Димитър. Новият отбор стана армейски. И се нарече "Септември" при ЦДВ.
Преобладавахме коньовичарите. Всички бяхме много бедни. Бащата на Пижо Миланов си вадеше хляба като клисар. Майката на вратаря Геренски прислужваше в едно училище.
В началото военните не си поставиха бомбастични цели. Нямаха стремеж да правят някакъв футболен гранд.
Избраха ме за капитан
Стана от само себе си. Бях образован и добър футболист. И най-възрастен, отговорен и сериозен.
Божков беше доста по-малък и нямаше претенции. А и дойде при нас само един месеци преди финалите. Дотогава учеше медицина в Кладно. Пристигна със скъсан бедрен мускул. Но ние решихме да го пуснем. Преценихме, че ще го пазят поне двама левскари. Така и стана.
В последния момент към нас се присъедини и Футеков, играл в АС 23.
"Левски" не беше отбор на народа, а на властта
Част от футболистите му се водеха на щат в МВР, друга - в Министерството на външните работи.
Спонсори им бяха най-големите фабриканти у нас като Карадочев. "Сините" си създадоха по-народна публика чак щом отидоха на "Герена". Още нямаше "А" група.
Играеше се на елиминиране. Ние достигнахме финала като шампиони на Северна България, а "Левски" на Южна.
Не ни брояха за противник
Тогава при тях ритаха най-големите играчи на България: Поцо Соколов, Немски, Насо Свинята, Чори Петров, Боби Петров, Мистри Хранов, Чугуна Пачеджиев, Валяка Спасов, Жук.
Минаваха за непобедими. Обаче ние имахме за треньор един боксьор - Замората. Той не разбираше нищо от футбол. Но беше цар на физическата подготовка. Играхме два финала.
Първият беше на 2 септември 1948-ма. Съпротивлявахме се, доколкото можем. Паднахме с 2:1. След мача ние продължихме с кросовете.
А левскарите - да ядат и да пият. Празнуваха предварително титлата. В парка ме срещна унгарският треньор Шомой.
Като видя как тренираме, той каза на развален български: "Нако, вие добър отбор. Вие ще биете!" Аз му благодарих. Но не му повярвах.
Преди финала ни събраха във военния клуб
В една от залите на ЦДНА сложиха двайсетина войнишки кревата. Там спяхме, там пърдяхме. Всичко там правехме.
Вторият мач беше на девети септември. В четири сутринта циганите почнаха да мият с маркучи булеварда и ме събудиха. Аз се канех да спя до девет. Помислих, че на терена ще бъда като парцал. А то ни вървя като по вода. Никой не искаше от нас да ставаме шампиони. Всички ни тупаха по рамото, че стигнахме до финала.
Искахме да загубим достойно. Казахме си: така и така ще падаме. Какво толкова да се преобличаме? И тръгнахме по екипи за "Юнак". Бутонките си ги носехме в ръка. Гащите ни бяха горе-долу. А фланелките - гола вода. Като от хартия. Но други нямахме.
"Юнак" беше препълнен
Имаше към 35 000 зрители. Повечето викаха за нас. Коньовица и "Хаджи Димитър" ни подкрепяха масово.
Ние поведохме. "Левски" изравни. После Пижо Миланов вкара втори гол за нас. Ние продължихме спокойно. Казахме си, че ще има трети мач. Но противниците не очакваше такава съпротива.
Аз играх срещу звездата им Валяка Спасов. Веднъж го оставих да спре топката. Но с поглед му показах, че през мен няма да мине. Той го разбра. И изрита топката с боц в слабините ми. Нарочно!
Аз пак не трепнах. Тогава Валяка ми се извини: Каза, че не е искал да ме изташачи. Прави му чест.
Заклах ги в последната минута
Пижо Миланов проби отдясно. Центрира много дълго. Картофчето, един нисичък съотборник понечи да шутира. Но аз му извиках да ми я върне. И бих страхотен ждроб. От 30 метра, под ъгъл.
Без да я спирам! Поцо Соколов плонжира и отби топката. Но тя се удари в дирека, мина зад гърба му и влезе в мрежата.
Стадионът млъкна. Съдията свирна края на мача. Той беше варненец и не се огъна. Публиката нахлу на терена и ме понесе на ръце.
Левскарите дойдоха като аслани, а си тръгнаха като насрани
Дори не останаха за връчването на купата. Не намериха сили да ни поздравят. Набързо напуснаха терена и се скриха като мишки в тяхното игрище. То беше ограда до ограда с "Юнак".
Генерал Владимир Стойчев ми връчи купата. Аз благодарих на публиката и на моите съиграчи.
После пак по екип се прибрахме в ЦДНА. Аз крачех с купата. Един милиционер от затвора с мотор ни разчистваше път.
Тълпата не искаше да се разотива
Изкараха ме на балкона на ЦДНА. Половин час държах нова реч. За победата ни дадоха 20 лева. Хрумна ми да отпразнуваме в махалата. Отидохме до ресторанта на къпалня "Чайка". Цяла Коньовица се стече да ни се радва. Към десет и половина вечерта ни поднесоха едни студени кюфтета и кебапчета. Ние не можахме да ги изядем.
Като затвориха, аз предложих да не се разотиваме. А да се върнем в стаята си в ЦДНА, където спахме. И всички се съгласиха.
От щастие не мигнахме до сутринта. Нито пихме, нито нищо. Цяла нощ си говорихме как бихме "Левски" и как им вкарахме головете.
Направиха ме първия офицер в ЦСКА
После началниците прибавиха към премията дочен плат за панталон и хасе за риза. Седмица след титлата ме извикаха и ми казаха: "Лека -полека ще ви направим всички офицери. Но ти ще си първият, защото си с образование и имаш най-голяма заслуга!"
Станах кандидат-подофицер. Това се равнява на младши-лейтенант. Попитаха дали искам да работя, или само да ритам. Отговорих, че футболът е до време. И постъпих в противотанковия отдел на МНО. Играх до 1953 г. Завърших две треньорски школи. У нас към ВИФ.
И в Москва. Заговориха, че ще ме правят помощник на Крум Милев.
Но това не се случи. Палаврата ме възприемаше като съперник и се страхуваше, че ще го изместя.
Стрелцов изнасили дъщерята на италианския посланик
Тогава за СССР играеха Яшин, Нето и други звезди. Но моите преподаватели Бесков и Федотов ме посрещнаха с думите: "У нас се появи талант, какъвто се ражда веднъж на 100 години!"
Ставаше дума за Едуард Стрелцов. Обаче той с Татушин и Оганков изнасилиха дъщерята на италианския посланик. И го осъдиха на 10 години затвор. Лежа ги всичките. Излезе болен и на 29 години.
И пак стана най-добрият им играч!
Крум Милев предложи да ни закрият
Моят отбор беше страхотен. Повечето футболисти бяха коньовичари. Невероятни техничари. Аз им казах: Не е важно дали ще победим. Важното е да играем красиво и да радваме публиката.
Понякога губехме, но правехме противника за смях. Обаче накрая Крум Милев отиде при ръководството на МНО и каза: "Не може да има толкова много военни отбори. Публиката се раздвоява между тях."
И ни закриха барабар с тима на военноморските сили от Варна.
Разграбиха момчетата ми като топъл хляб. "Левски" беше в криза. Можеше и да изпадне. Но прилапа шестима вевесари начело с Кукуша, Йончо Арсов, Блаже Филипов. И дръпна.
Стана втора сила у нас и взе да конкурира ЦСКА.
В "Спартак" - София ми направиха преврат
Обвиниха ме, че съм военен, а не милиционер. Но се чудеха за какво да ме махнат като треньор. И ми излязоха с номера, че не сме в тройката. А те нямаха играчи за нищо.
Никога не бяха сред призьорите. Зам.-министърът на МВР ген. Здравко Георгиев ме уволни по много лош параграф: "В интерес на службата."
Котков обикаляше нощните заведения с колата ми
Поех "Локо"-София в много труден момент. Треньорът им Сашо Попов току-що избяга в Австрия. Той беше комарджия и си занемари отбора. Имаше опасност да изпаднем.
Но с играчи като Котков, Дебърски, Иван Димитров, Несторов и Васил Методиев бързо излязохме от кризата.
На 18-19 Котков вече беше звезда. Много обичаше да обикаля заведенията с автомобил. Редовно ми искаше колата.
Аз му се карах, че на другия ден има важен мач. А той: "Не се бой, бате Нако. Един фаул да има - ще го вкарам!" Кольо притежаваше много здрава психика. А за пиенето му малко се преувеличава.
Няколко години бях и треньор на "Б" отбора на България. Направихме 3:3 с Бразилия на Пеле. Това е най-големият ми успех.
Направих "Омония" шампион на Кипър
С "Локо" бяхме на турне в Кипър. Толкова харесаха играта ни, че ме поканиха за треньор на "Омония". Шефовете на БСФС ме пуснаха при условие да не се изложа.
"Омония" беше тим на аматьори и безработни. Пристигнах през юли. Беше 40 градуса на сянка. Кипърците са си канапи. Но ги опънах на крос. Така ги подготвих, че още на полусезона станахме шампиони.
Това беше първата титла на "Омония" в историята! Аз ги направих гранд на острова. Бяха толкова доволни от мен, че им стана мода да канят българи. Пробих пъртината за Пачеджиев, Кръстьо Чакъров, Спиро Дебърски, Йончо Арсов и Гацо Стоянов.
Прибрах се в София
Отидох в ЦСКА и казах на шефовете: "Аз бях капитан на отбора. Имам успехи и като треньор. Искам да работя в клуба."
Отговориха ми да почакам. Аз имах малко спестени пари от Кипър и се съгласих. Обаче не се обадиха.
После ми казаха, че в момента няма места. И пак да чакам. Аз им посочих двама левскари в ЦСКА "Значи за тях има ралота, а за мене няма!" Жена ми беше бременна. Това й се отрази. Тя роди преждевременно. Синът ми е седмаче. Но съпругата ми каза: "Зарежи ги. Потърси си нещо друго." И аз я послушах.
Обадих се на моя кум
Той ми ходатайства да поема сервизното обслужване на автомобилите "Москвич" в "Машинимпорт". С един руснак обикаляхме България и проверявахме рекламациите. Същевременно бях треньор и на отбора на предприятието. Успехът ми се разчу. Директорът на "Машинекспорт" ми предложи да стана треньор и на техния отбор. Като разбра, че от Кипър знам малко гръцки и английски, ме назначи в кантора, която изнасяше стругове, фрези, бормашини и електрокари в капиталистическите страни. Започнах да уча икономика задочно. По предложение на директора ми присъдиха инженерно звание.
Веднъж имаше промишлена изложба в Монреал
Директорът възложи на един колега да продаде десет струга в Канада. Но той му отговори: "Къде да ходя, другарю директор. Америка е до гъза им. Ще си купят стругове от тях, а не от нас!"
Директорът го изгони и ме попита: "Чакмаков, след два месеца се стягай за Канада. Избрах те, защото си спортист и вие винаги се борите за победа!" Но аз продадох десетте струга и шефът ме даде за пример пред цяло събрание.
После ме пратиха на подобна изложба в Австралия. И там продадох десет струга. Нашите машини бяха на половин цена от американските.
Търговският ни представител в Австралия ме хареса и ми даде едно писмо за министъра. Препоръчваше ме за свой помощник. Явих се на конкурс и го спечелих.
Вместо да ми извадят очи, ми изписаха вежди
После заминах и за Япония. Лично познавам Мадам Оя. Тук се изписа, че тя едва ли не е компаньонка. Но тя не беше гейша. А съпруга на най-големия им търговец на текстил и текстилни машини!
Веднъж с нея водехме преговори. Всички пиеха уиски. И аз поисках да си сипя. Но мадам Оя ми каза: "Нако, ти няма да пиеш сега. Правим сделка за 30 милиона долара. Ще пиеш, когато я сключим!"
От ЦСКА така и не ми се обадиха изобщо. Аз съм им много обиден. Но аз усъвършенствах езиците си, образовах се и живях 11 години в чужбина. Вместо да ми извадят очи, ми изписаха вежди!
