Земен – мястото където древна история, невероятна природа и традиции се преплитат в едно.
Град Земен се намира в Западна България и е един от най-малките градове в страната. Разположен е в китната котловина на р. Струма, точно преди реката да навлезе в живописния Земенски пролом. Землището му е оградено от изток и от юг от Риша планина (част от Конявската планина), на запад от Земенската планина
и на север от Рудините (част от Краешките планини). Риша планина е най-високата в околността със своя връх - 1442 м., а след нея е връх "Тичък" (най-високия в Земенската планина - 1294м.) и "Силни връх", висок 1244м. Територията на общината е разположена в планинската и полупланинска част на Югозападна България. Може да се каже, че градът буквално е заобиколен от невероятно красива природа. Именно това е накарало пътешественикът и историк Константин Иречек да каже, че районът е един от най-красивите на Балканския полуостров.
Старото име на Земен е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 година и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма. От 1974 година Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област.
Една от най големите забележителности и повод за гордост в района на град Земен е Земенския манастир. Църквата „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир е построена през ХІ в. и е един от най-старите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство. През ХІХ в. е извършена допълнителна архитектурно-строителна реставрация. По форма църквата е кръстокуполна, почти кубична сграда, изградена изцяло от камък бигор, с три абсиди, без предабсидно пространство и преддверие.
Църквата е изписвана два пъти – през ХІ и през ХІV в. от неизвестен български зограф. От първото изписване са останали фрагменти в дясната абсида, представляващи библейски сцени се срещат елементи както на източна и византийска, така и на изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Стенописите, които са покривали вътрешното пространство, в голяма част запазени и до днес, са от ХІV в. Сред тях се открояват образите на ктиторите – местния феодален владетел деспот Деян, съпругата му Доя, заедно с децата им Витомир и Стою. В реализацията на много ренесансова живопис. Изографисани са великите празници, Христовите страсти, образите на св. четиридесет мъченици. В най-долния пояс са изписани и едни от най-ранните образи на българските светци Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски.
С неповторимата си архитектура и стенопис, църквата „Св. Йоан Богослов“ е ценно национално богатство, чието значение надхвърля пределите на страната ни.
По повод построяването на манастира и дейностите развивани в него битуват множество митове, предания и легенди, които могат да се чуят от местните жители.
Интерес в района представлява и река Струма, която в древността е известна под името Стримон. Тя води началото си от Витоша, дълга е 415 км., като 13 км. протича през землището на община Земен. Тук тя се влива с Треклянска река и с още няколко малки реки. Реката е най-пълноводна през март, а най-маловодна през август. Тя играе голяма роля в живота на хората - използвана е за напояване, пясъчните наноси се използват в строителството.В нея се среща голямо разнообразие от риба, която привлича много туристи и рибари от София, Перник, Радомир и от други населени места по всяко време на годинатa, а особено през лятото някои прекарват голяма част от отпуската си на палатки или каравани.
Друга забележителност в района е водопадът Полска Скакавица, който се намира в близост до селата Полска Скакавица и Ръждавица - на 18 километра североизточно от град Кюстендил, на десния бряг на река Струма. Височината на водния пад е около 50 метра, с което водопадът се нарежда на трето място в България. Той е обявен за природна забележителност през 1968 година. Водопадът се образува от десния приток на река Струма – река Широки дол. В непосредствена близост до водопада се намира православният храм “Свети Димитър”.
Около Полско-Скакавишкия водопад има над 19 вида риби, около 600 растителни вида, характерни само за района, десетки защитени растителни видове, в това число и орхидеи. Това е и единственото място, където се срещат пет вида лястовици. Според преданието по тези места почти девет години е живял и отшелникът Свети Иван Рилски. Лесен и достъпен вариант за достигане до тази забележителност е да пътувате с влак по ж.п. линията Кюстендил - София и да слезете на ж.п.спирка Скакавица, като след около 30 минути ходене по поречието на реката ще стигнете в близост до водопада.
Друг природен феномен в района е Земенския пролом. Той е дълбок и живописен пролом, образуван от р. Струма, между Конявска и Земенската планина. Дължината му е 16 км., богат на карстови извори. През пролома минава жп. линията София-Кюстендил-Гюешево. Земенския пролом започва от Земен и завършва при Раждавица. Той свързва Земенската и Радомирската котловина с Кюстендилското поле. Реката образува чудни меандри. Долинното дъно е слабо развито и често съвпада с речното легло. Природата е оставила своя отпечатък, оформяйки множество суходолия, карстови извори, ниши, пещери, скални дуплки, причудливи скални образувания, отвесни скали, пирамиди, игли, гребени, зъбери, каменни стълбове. Забележителни със своята красота са Земнеските ритли, Гълъбинските скали, скалните образувания "Орлово гнездо", "Църните дупки", "Агапие", "Църквето", "Пчелника", "Близнаците", "Сарая", "Окното" и др.
Всяка година множество туристи пристигат в град Земен, за да се насладят на описаните по-горе култура, историческо наследство и невероятни природни забележителности. За съжаление обаче градът и околията не разполагаха с място на което, идващите туристи да отседнат с преспиване, за да удължат преживяването си. Именно това ни накара да реновираме нашата семейна къща, като от дом, в който са живяли три поколения горди Земенчани, я превърнем в къща за гости.
Ето защо, с гордост искам да Ви представя нашата къща за гости - „Бащината къща“. При реновирането ѝ е вложен много труд, старание, любов и грижа за гостите, които ще я посетят. Обърнато е внимание на всеки детайл, като е заложено основно на естествени материали. Стремежът по изграждането на интериора е ориентиран към създаване на максимален уют и комфорт, като се акцентира на битовия стил. В това начинание, нашата цел бе всеки посетител на къщата да усети атмосферата на родния дом, на мястото на което са израснали. Стремели сме да предложим на гостите не само прекрасни битови условия, а и шепа емоции, които да върнат всеки посетил къщата в най-милия му детски спомен край бащиното огнище.
Къщата е сгушена в центъра на гр. Земен, като разполага с капацитет от осем места.
На всеки етаж в къщата са разположени по две стаи, в които има спални с размер 200х160 см., и обща баня с тоалетна. Стаите са оборудвани със спални и масивна дървена мебел. За изработката на същите са използвани изцяло естествени материали, като дърво, органични масла, метални обкови и други.
Отоплението през зимните месеци и охлаждането през летните е решено с климатици.
Къщата разполага с отделно помещение, разполагащо с просторна механа и кухня оборудвана с всичко необходимо за едно домакинство. Налична е и просторна тераса от 50 кв.м., от която се разкрива невероятна гледка. Върху нея е изграден дървен навес, снабден с 4 метрова маса и пейки предназначени за различни празненства. Помещението разполага със санитарен възел.
Дворът е просторен, затревен, позволяващ волни игри на малчуганите, както и място за паркиране на 2 автомобила. На 10 метра от къщата има обществен паркинг с голям капацитет.
Близостта на язовир Пчелина (на около 13 км от къщата), река Струма и местното езеро дава възможност за разходки и риболов в позволените периоди. Интерес за гостите ни представляватселата следните манастираи:
Земенски манастир, Жаблянски манастир, Пещерски манастир, Орданишки манастир и други. В близост до Земенския манастир е и местната екопътека, която може да ви заведе право в Земенския пролом.
Заповядайте!
