07/07/2026
Позиция на директора на ДЛС „Воден-Ири Хисар“ по повод публикация в социалната мрежа Facebook/ социална група „Забелязано в Разград“ от 06.07.2026 г.
Във връзка с горепосочената публикация, изразявам следната позиция. На 01.07.2026 г. при обход в района на стопанството, землище на село Острово, в 08:50 часа, лично се натъкнах на разлагащ се труп на мъжки благороден елен. Трупът беше силно разложен и наяден от хищници, което ме наведе на мисълта, че от смъртта му са минали поне 7-10 дни. Сигнализирах на ловния надзирател на охранителния участък, който на място е извършил оглед с компетентни служители на МВР. Авторката на горепосочената публикация, като бивш служител по горите, би следвало да знае, че за образуване на досъдебно производство трябва да е на лице престъпление. В конкретния случай, не е било възможно да се установи по безспорен начин причината за смъртта на животното. Като възпитаник на ЛТУ – София, авторката би следвало да знае, че освен незаконен лов има и редица други причини за естествен отпад на индивиди от популацията.
Какви действия са предприели органите на МВР, кого и кога са информирали, не е в моите компетенции. Апелирам обществеността тези писания да не хвърлят петно върху работата на ОД на МВР – Разград, защото през всички 12 години съвместна работа, те винаги са били до нас в борбата с незаконните посегателства и закононарушения!
По отношение на твърденията за личните ми качества и управленски опит, мисля, че има кой да ме оценява и не е в компетенциите на авторката. Само ще отбележа, че за разлика от десетки стопанства в цялата страна, служителите на ДЛС „Воден-Ири Хисар“ получават възнагражденията си в срок и в пълен размер. Мисля, че за обществото е ясно, че през всичките си 12 години работа в стопанството съм се ръководил от интересите на същото и водещи са били прозрачността и законосъобразността.
Препоръчвам на авторката, като млад и амбициозен човек, в обществените си изяви, да не се ръководи от лична неприязън и емоции. Също така, преди да става морален съдник на някого и да клевети работници и служители, изпълняващи задълженията си с достойнство и себеотрицание, да се замисли има ли право точно тя да бъде този морален съдник. Защото ние знаем…
Ние знаем за нощта на 15-ти срещу 16-ти март… знаем за доказано престъпление с ясен извършител, знаем за съпричастните лица, знаем за съпричастността на авторката във въпросното деяние. И това не са мои твърдения, а показания на свидетел разпитан пред съдия.
Апелирам авторката на писанията в публикацията, да застане с името си зад написаното и компетентният съд да отсъди кой е прав!
По отношение на това от къде съм и няма ли работа за мен в родния ми край, ако авторката има конкретно предложение за работа към мен, съм готов да го обсъдя с нея… лично!
Инж. Кирил Петров Колев – директор на ДЛС „Воден-Ири Хисар!
