01/02/2021
СЛУЧКА ПЪРВА
- Дай да ти помогна да разринем.
- Върви, върви при майка си, че откога чака. Аз ще се оправя сам. Ще разрина само натрупания от греблото на багера сняг. По-нататък по уличката колата ще мине.
- Но колата е ниска. Да не закачим пак карбуратор или нещо друго отдолу.
- Вървиии, ще се оправяяяя.
- Хубаво отивам. После ще се върна за багажа.
/Тя на себе си/ Само се чуди как да се помотае, за да не стои дълго при нашите. Ще надуе радиото и уж ще чака да изстине двигателят. Както и да е, почти стигнах. Ама че кишав сняг! Ето, започна да стърже нещо. Казах му. Боже!
- Бронятаааа! Бронята е загребала сняяяг и се е откачила от едната странаааа!
- Какво се сети пак?
/Той на него си/ Ей, ей няма да ме остави на мира! Защо крещи? И как пери ръце само. Аз буксувам тука, мъча се да й докарам колата до вратата, а тя ..... Гледай я как тича по снега - ще се хлъзне, ще падне, ще си счупи нещо и пак на моя гръб. Уф, слизам... Боже!
- Мамка муууу!
Сребристата броня беше добила формата на змия и потрепваше в предсмъртна агония, премазана от гумите на колата.