04/07/2026
Защо в Динамо Варна разделяме децата в различни групи?
Това е един от най-често задаваните въпроси от родители през последните години. Някои родители се обиждат, когато детето им попадне в определена група. Други смятат, че то се справя по-добре и заслужава да бъде на друго място. Трети се притесняват дали това не е форма на селекция и дали някой не е поставил етикет на детето им...
Истината е, че нашата философия няма нищо общо с подобен начин на мислене. В Динамо Варна не разделяме децата, за да определим кои са добри и кои са слаби. Не ги разделяме, за да покажем кои са важни и кои не са. Не ги разделяме, защото вярваме, че на 7, 8 или 10 години някой вече знае кой ще стане футболист и кой няма. Разделяме ги, защото децата се развиват с различна скорост и защото всяко дете има нужда от подходяща среда, за да напредва.
Във водещите европейски академии развитието на техниката не се разглежда като едно цяло. В нидерландската методика на KNVB техниката преминава през три основни етапа -> БАЗОВА техника, ФУНКЦИОНАЛНА техника и ИГРОВА техника. Именно това е една от основните причини всички деца да не могат да тренират по абсолютно еднакъв начин.
Базовата техника представлява първия етап от развитието на всеки футболист. Тук детето се учи как правилно да води топката, как да подава, как да я спира, как да стреля и как да използва различните повърхности на стъпалото. В тази фаза тренировките са по-контролирани и предвидими. Играчът знае какво предстои да направи и може да се концентрира върху самото изпълнение. Основният въпрос тук е: ''Може ли играчът технически да изпълни действието?“
Представете си две деца, които си подават топката на десет метра едно от друго. Няма противник, няма натиск, няма необходимост от бързо решение. Целта е изпълнението да бъде правилно. Това е фундаментът на футбола - без него не може да се надгражда!
Следващият етап е ФУНКЦИОНАЛНАТА техника. Тук техниката вече започва да служи за решаване на конкретни футболни задачи. Появяват се пространство, време, съотборници, противници и посока на играта. Играчът вече не трябва просто да може да подаде топката. Той трябва да разбере кога да я подаде, на кого да я подаде и защо точно това е най-доброто решение.
На това ниво започват ситуации като първо докосване в пространство, обръщане след приемане, дрибъл срещу противник, подаване между линии или центриране след преодоляване на съперник. Тук въпросът вече е различен: ''Може ли играчът да използва техниката правилно в конкретна футболна ситуация?“
Точно тук много деца започват да се различават помежду си. Някои могат да изпълнят дадено движение, но все още не знаят кога да го използват. Други започват да разбират играта и да използват техниката като инструмент за решаване на проблеми.
Най-високото ниво е ИГРОВАТА техника. Това е моментът, в който техниката, мисленето, възприятието и вземането на решения работят като едно цяло. В реалния мач никой не ти казва какво ще се случи следващата секунда. Играчът трябва постоянно да наблюдава, да сканира пространството, да анализира информацията около себе си и да взема решения под натиск.
Тук вече говорим за приемане под преса, подаване между линии, игра с едно докосване, извеждащи пасове, смяна на посоката на атаката, решения в малко пространство и правилно действие в правилния момент. Основният въпрос е: ''Може ли играчът да използва правилната техника в правилния момент и под напрежение?“
Именно затова във водещите академии често може да се чуе следната мисъл:: ''Техниката сама по себе си не е цел. Целта е техниката да решава футболни проблеми.“ Когато разберем тези три етапа, става много по-лесно да разберем защо съществуват различните групи в клуба!
Някои деца все още изграждат своите основи и имат нужда от повече повторения, повече увереност и по-спокойна среда за обучение. Други вече са готови за по-сложни ситуации и по-високо темпо. Трети имат нужда от сериозна конкуренция и по-трудни предизвикателства, за да продължат развитието си.
Поради тази причина ние работим с три основни групи:
1. Академията е мястото, където изграждаме основите
2. Напредналата група е преходът към по-сложни игрови ситуации.
3. Представителната група е среда за деца, които към момента са готови за по-високо темпо и по-високи изисквания.
Тук е важно да кажем и още нещо. За нас резултатите в детските мачове не са ВОДЕЩИ. Разбира се, всяко дете иска да побеждава, а победата носи емоция, увереност и радост. Но до 12-13 годишна възраст основният период е период на обучение, развитие и изграждане, а не период на гонене на резултати, класирания и фалшива грандомания!
Може би точно затова през годините сме взели и решение да не участваме в първенствата на БФС при най-малките възрасти. Не защото не уважаваме състезанието или конкуренцията. Напротив - вярваме, че децата трябва да играят много мачове. Но не вярваме, че среда, в която често основната тема са резултатът, класирането, напрежението, болните родителски амбиции, псувните от трибуните и стремежът на всяка цена да победиш на 8 или 10 години, е най-подходящата за развитието на децата! До 12-13годишна възраст футболът трябва да бъде преди всичко обучение. Период за експериментиране, за грешки, за учене и за изграждане на увереност, защото когато резултатът стане по-важен от развитието, развитието почти винаги губи!
Ние искаме децата да играят мачове, в които могат да опитват, да грешат, да се учат, да вземат решения и да развиват играта си. Защото ако едно дете на 9 години се страхува да сбърка, то няма как да стане смел футболист на 15. Ако треньорът и родителят гледат само резултата, детето започва да избира най-сигурното решение, а не най-развиващото. Най-важното е, че тези групи не са постоянни, те не са етикет -нне са присъда! Не определят бъдещето на детето, а напротив -всяка година виждаме деца, които започват в Академията, преминават през Напредналата група и след време се превръщат в лидери на Представителната група.
И още нещо много важно! Няма треньор в света, който да бяга от концентрирано, интелигентно, мотивирано и работливо дете. Няма треньор, който да не иска в групата си дете, което слуша,, учи, мисли, задава въпроси и се опитва да стане по-добро всеки ден. Понякога талантът прави разликата, но много по-често обаче разликата я правят постоянството, характерът, отношението към тренировките и желанието за развитие!
Затова и ние не гледаме единствено кой е най-бързият, най-силният или най-техничният ДНЕС. Гледаме кой се развива, кой слуша, кой мисли,кой се опитва,кой идва с желание,защото точно тези качества много често определят кой ще бъде по-добрият футболист след пет години, а не следващата седмица!
Защото селекционерът търси готовия талант. Треньорът развива потенциала. А нашата работа е именно да развиваме деца. 💙⚽️
