18/12/2025
Представяме Ви третата номинация за “Златен глобус” 2025 за „Time 2 Dare“ и тяхното участие в регата „Aegean 600“. Това е първият и единствен изцяло женски екипаж, който е стартирал и пресякъл финала в тази регата.
ОПИСАНИЕ НА ЯХТАТА И НЕЙНОТО ОБОРУДВАНЕ
Яхтата е Beneteau First-36, оборудвана със следното:
– ветрила:
• грот
• фърлинг генуа
• Стейсейл
• 3 асиметрика (А2, А3 и IFS – тип дженакер)
– стандартни навигационни инструменти B&G
– двигател Yanmar 40 кс само за зареждане на акумулаторите, за да се подържат инструментите и навигационните светлини.
ЕКИПАЖЕН СПИСЪК
Климентина Страка – Кали (шкипер), Мария Александрова (кошкипер), Деница Велева (навигатор), Боряна Тошева, Искра Йовкова, Маргита Алексова, Мария Станимирова-Хаздай, Мария Ибришимова, Христина Крумова, Яна Георгиева (10 дами)
ОПИСАНИЕ НА СЪСТЕЗАНИЕТО
АEGEAN 600 е 605-милно офшорно трасе, което започва от нос Сунион/Лаврио, обикаля повече от 13 острова и се връща обратно до Атика. Маршрутът минава покрай Милос, пресича калдерата на Санторини, обикаля Касос – Карпатос – Родос и после се връща през Додеканезите и теснината Делос – Миконос – пълна обиколка на Егейско море. (моля, вижте прикачения файл).
Тази година стартът беше при типични летни северни ветрове – 12 – 25 възела от север при Сунион, които бързо изведоха флотилията от Атика към открито море. В следващите дни условията варираха между зони с по-слаб вятър и стабилни 15 – 20 възела западни и северозападни ветрове особено по линията Касос – Карпатос – Родос. Класическите мелтеми диктуваха играта в голяма част от трасето – сухи, поривисти от север–североизток, усилващи през деня и поддържащи се нощем по каналите между островите.
Към това се добавяха и силно изразените катабатични ветрове, а в стесненията и под високите брегове (Карпатос, Родос, южните Циклади) това превръща настройването и избора на ветрила в постоянна задача, а нощните вахти – в истинско изпитание за концентрацията. След всеки поворот премествахме запаса ни от 5-литрови туби , които ни предостави минерална вода Велинград, за да използваме теглото им на правилния борд.
Насрещната вълна е друга запазена марка на Aegean 600. При плаване срещу мелтеми в откритите участъци и на север от Родос, лодката влиза в къса, стръмна вълна директно по носа, често кръстосана с отражения от островите. Това означава повече удари, по-внимателно каране и постоянен компромис между скорост и запазване на лодката – точно заради това Aegean 600 вече има репутация на едно от най-предизвикателните офшорни състезания.
Time2Dare с Tiamat изминахме общо 720 морски мили за 5 денонощия, 23 часа и 36 минути (143 часа и 36 минути) и минахме финалната линия 24 минути преди изтичането на контролното време. Класирахме се в ОRC 3 на 12-то място от 19 участници, а в ORC Overall сме 26-ти от 36. След нашия финал няма друг завършил екипаж. Тъй като станахме единственият изцяло женски екипаж, който успява да завърши регата, бяхме наградени със специалната награда на Хера. Тя се връчва на “най-женския” екипаж и е учредена в памет на Гана Конончук, която губи живота си на същата регата край Карпатос през 2024 г.
Тази година освен нас участваха още два дамски отбора. Безветрието в първата част на състезанието остави двете италианки от 25NODI без шанс за достигане до финала, а силните ветрове във втората част изправиха 13-членния екипаж от Австрия и Швейцария, TRINITY+AQUA NOMIS, пред технически неизправности и от съображения за безопасност се е наложило да напуснат състезанието.
ОПИСАНИЕ НА ПЛАВАНЕТО
Тръгваме с аванс. Макар и да ни предстоят няколко дена без спиране искаме да пристигнем по-рано и да се подготвим спокойно за старта. Самият старт е със силен и поривист вятър със заходи. Използвахме часовника на Ина Илиева, която ни го даде за късмет и за хубав старт. Няколко часа след старта поради протриване на фала на асиметрика го режем, вързваме наново, но при вдигането въжето се губи в мачтата. Качваме Маргита на мачтата, за да пусне "мишка" с тежест на края. С фиксаторите на котлона през отвор в мачтата успяваме да изкараме "мишката" и да прокараме наново фала.
Първа нощ: голямо безветрие около Милос.
Втората нощ: навлизаме в калдерата на Санторини с групата. Изпуснахме хубавия вятъра, порази ни погрешната термика и това ни забави ок. 3 часа. След Санторини заради неприятната вълна и ниската облачност от изток, решаваме да не вдигаме асиметрика преди изгрев слънце и продължаваме само на генуа и грот. Изоставаме значително от групата пред нас.
На следващата сутрин при прибиране на джинакера имаме проблем, който ни кара да паднем много към Крит.
Преди Касос и Карпатос: очакваме силно време и “шамари” и сме се подготвили предварително – сваляме асиметрика, но при рифоването излизаме от катабатичните ветрове на острова, като губим вятъра и няколко часа, преди да хванем фунията между Касос и Карпатос
Трета нощ, край Родос: цял ден голямо безветрие. На излизане от сянката му поради фабричен дефект се скъса антиторсионното въже на стейсейла, което ни поставя в много тежко положение – оттук нататък правим голям компромис откъм курс и скорост, защото имаме само фърлинг генуа, която не ни дава да катерим, добре, когато е с риф и щормово ветрило с твърде малка площ.
Тилос и Нисирос: чупи се шегела на погона на грота. Заместваме го с подобен, но по-слаб, т.е. вече не можем да натоварваме много грота, за да не счупим и новия шегел.
Четвърта нощ: пак имаме сериозно безветрие, някъде през деня се чупи количката по предна шкаторина на грота, бързо го оправяме. На SE от Кос ни сковава в поредно безветрие.
Пета нощ: след Кос. Има сериозен вятър, който използваме оптимално. Караме цяла нощ на ок. 25 ТWS, на сутринта пак пада. Поглъща ни безветрие около Икария, времето е критично малко. След това вече влиза мелтем, пробваме отначало щормовото предно ветрило, но скороста не ни е добра и продължаваме с рифована генуа.
Шеста нощ: Миконос. Пристигаме при ок. 30 възела вятър с рифована генуа и изобщо не можехме да катерим добре. Минахме стеснението и започна борбата до обяд да стигнем до Лаврио, за да хванем контролното време. Последната отсечка минахме с прекрасен халфвинд, цели ветрила и вятър около 17 възела. Определено имахме късмет с времето – заради забавянето ни, не ни хванаха 50-тте възела вятър. Освен това, в последния ден имахме хубав вятър, който ни отведе до финала.
ЗАЩО НИЕ И ЗАЩО AEGAEAN 600
Идеята се зароди на шега, като всяка друга идея на по чаша вино, през една мрачна декемврийска вечер. Бяхме се събрали по женски, но вместо клюки на масата се разискваха плавания и планове. Прокрадна се идеята, че както обичаме да излизаме по женски, би било още по-хубаво и да плаваме по женски. И не просто да си плаваме за кеф, а да направим нещо голямо. Например, да участваме на значима регата с изцяло дамски отбор. Защо да сме само дами? Защото е готино по женски. Защото, каквото и да си говорим, ветроходството е все-още доста мъжки спорт. Защото искахме да покажем на всички, че човек стига да иска, никога не е късно да направи нещо, да разчупи статуквото.
Решихме да го направим, да помечтаем, да се осмелим. Поканихме и други дами. Макар и не състезателки, някои от нас вече бяха участвали в тази регата. Повечето вече имаме сериозен опит в офшорното ветроходство – дълги плавания, пресичане на океана. И така, десет запалени по ветроходството жени, се обединихме в един отбор: Time2Dare. Искаме да поставим фокус върху участието на жените във ветроходни състезания в България и чужбина. Нашето желание е да вдъхновяваме повече жени да вярват във възможностите и уменията си, да се осмеляват да преодоляват бариерите пред себе си и да откриват нови хоризонти.
Всяка от нас започва да плава в различен момент в живота си в зависимост от обстоятелствата и случките, които преживява. Кали е професионален инструктор по ветроходство и шкипер, която се отказва от кариерата си на програмист, за да плава. Мария Ал. плава от дете, Искра е олимпийски съдия по ветроходство, Яна се състезава от ученичка, а Маргита от студентските си години. Хриси е живяла на ветроходна лодка, а Мария Ибр. има петерсон и плава всеки удобен миг. Мария Х. и Боряна са доказателството, че никога не е късно – те се докосват до плаването покрай приятели и СК Вятър и вода, а Дени е доказателството, че когато нещо те грабне, няма какво да те спре – сега учи яхтен дизайн.
Преди Aegean 600 отборът ни беше изминал общо около 69 000 морски мили – сега са с поне 10 по 720 повече, заедно имаме 215 години опит като мореплаватели и всички сме правоспособни и активни капитани по море.
ПОДГОТОВКАТА – пътя към Aegean 600
В състезателното ветроходство има два вида регати - иншорни и офшорни. В иншорните регати, участваш на гонки, често са само денем, а след това разполагаш със свободно време за почивка и възстановяване. Натоварванията са големи, но кратки, както за екипажа, така и за лодката. Офшорните състезания изискват друг тип качества – издръжливост при дълги натоварвания, преценка на риска, пазене силите на екипажа. Да се подготвиш за офшорна регата – и лодката с ветрилата, и сработения екипаж, изисква много време, тренировки, усилия и средства.
Ветроходството е скъпо хоби, както всички знаем, а ако искаме и да се състезаваме, т.е. не само да „круизваме“, става още по-скъпо и трудно. Необходимо е да разполагаш с яхта, която по възможност познаваш и можеш да изкараш максимума от нея и екипажа си. Разпространено е виждането, че състезателното ветроходство е достъпно само за хора, които са започнали още от ранна детска възраст.
Фактите бяха на лице – ние нямаме лодка. Бяхме наясно и че да тренираме достатъчно заедно, както и да участваме заедно на други регати, не е реалистично – всяка от нас има служебни и семейни ангажименти и времето не стига. Нямаме достатъчно средства, за да финансираме проекта ни. Затова беше важно да си поставим реалистични, постижими, но предизвикателни цели. С гордост можем да кажем, че постигнахме трите си цели:
1. да завършим състезанието
2. да сме здрави и ние, и лодката и материалната база
3. да сме приятелки и след регатата
Първата ни тренировка беше през ноември в Бургас, на лодката на нашата Мария Ибрашимова. Беше студено, ветровито. Бяхме 40% от екипажа. Това беше и първият момент, в който немалка част от екипажа се запозна помежду си за пръв път. Последва втората – през ноември 2024, когато в екипаж от други четири, поеха деливърито на лодката на Диян Зайков – Да капо – от Тасос до Бургас. Плаването се характеризираше с дълги и студени нощи, кратки дни и дълъг пробег без спиране. През март успяхме да се съберем почти всички във Варна за двудневна тренировка с Явор Колев и Райна Серафимова на яхта Пареа. Това беше и първата ни поява в медиите.
Малко след това дойде първата ни спонтанна подкрепа от дама, която просто повярва в идеята ни – силен знак, че това, което правим, има смисъл. Тя повлече крак, и получихме втора сериозна финансова подкрепа от Стефан Акрабов – участието ни започваше да изглежда възможно! По-късно тренирахме и на лодката на чичо Сашо (който ни даде PLB и голяма торба за багаж). В началото на юни планирахме дълго плаване по покана на Стефан Раев на Мирабо, но имаше много ремонтни дейности по лодката. След като стана ясно, че няма да можем да го осъществим, Станислав Костов ни предложи своята NorthWind II и направихме непрекъснато плаване от 250 морски мили – генерална репетиция. Тогава стана ясно колко важна е топлата храна на борда, тъй като Ладислав Цветков от БТВ освен, че направи филм за нас (излъчен по БТВ репортерите), ни сготви. Малко след това получихме и дарение от Антарта с лиофилизирана храна с невероятни вкусови и хранителни качества.
Успоредно с тренировките търсихме финансиране – презентации, срещи, бюджети, разговори, медии. Станислав Викторов и Ясен Качински ни интервюираха в подкаста Стартова Процедура. Емо Ялъмов от Лакъдии от кокпита направи епизод за нас. Постепенно се натрупваше подкрепа и стана ясно, че имаме реален шанс.
Търсехме активно лодка и получихме радостният имейл от Димитрис Каланцис от Ulysses Sailing, до когото бяхме писали с желание да наемем лодка. Той прегърна идеята и каза колко важно е за него жените да са готови да поемат отговорност на борда, защото като инструктор е виждал много кадърни жени, които просто не посмяват. Поиска ни ветроходни автобиографии, преди напълно да ни повярва, и ни предложи изгодно Exodus – Х46, пожела ни щедър спонсор и да се срещнем на море.
Два дни преди отпътуването ни към Гърция, дойде тежък удар – сериозна повреда на яхтата (X46). За часове преминахме през всички емоции. Отново срещнахме подкрепа, даже тя сама ни потърси – Краси Наумов се свърза с нас за подмяна на повредените елементи. Уви, се оказа невъзможно. Същият Димитрис остана зад нас и ни намери нова лодка – Тиамат. Смешното беше, когато ни сподели какви отговори се получават на въпроса “имаш ли лодка за едни 10 жени, които искат да участват в Aegean 600”. Оказа се, че има два лагера:
• само жени? – ти луд ли си - в никакъв случай, абсурд!
• Жени? Разбира се, ще направим всичко възможно!
За наша радост, Фанис, собственикът на Тиамат, се оказа от вторите 😊. Така получихме уверението, че ще можем да се състезаваме с лодката, носеща името на богинята на сладката и солената вода, но само след като тя се прибере от там, където плава сега. Надявахме се да е здрава!
Пристигнахме в Лаврио с бус от нашите спонсори Мото Пфое. Отделно, нашата първа спосорка, докара със служебния си бус багаж, водата, спасителните ризи с PLB, резервни въжета и други неща, предоставени ни от приятели. Имахме план за тренировки, но отново се налагаше адаптация: лодката можеше да бъде приета с дни по-късно, не беше в Лаврио и се наложи да търсим квартира. Благодарение на финансовата подкрепата на Иван Дяков и Петя наехме голямо жилище, където използвахме времето заедно за подготовка – трасе, организация, храна, синхронизация.
Инспекцията премина успешно не и без усилията на Тина Цилиаку, която съдейства за всичко. Наложи се да се откажем от IRC дивизията заради технически ограничения по брой екипаж, но това не промени целта ни. През цялото време се радвахме на изключително разбиране и помощ от Константинос Цигарас от организационния комитет на регатата. Подготвихме лодката и се фокусирахме изцяло върху старта. Благодарим на всички спонсори и приятели, без които нямаше да можем да участваме.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Радваме се, че успяхме да постигнем трите си непосредствени цели, но дългосрочно искаме да продължаваме да вдъхновяваме други жени да опитат, да дръзнат, да плават. Затова съвместно с яхтклуб Порт Бургас тази година организирахме регата Амазонка, основана от инж. Борис Ганчев още през 1988 г., с намерението да възродим това традиционно женско събитие.
