06/01/2026
Всяка година покрай зимните празници, насред срещи с роднини, вкусната храна и заливането от смях по време на семейните игри на "Не се сърди човече", насред всичко това аз нося в себе си тъга и тревожност за не малко кучета и човеци.
Всяка година кучетата страдат от гърмежите, а хората им страдат покрай тяхната паника и тревожност. И това не се ограничава до коледната и новогодишна нощ, това продължава седмици.... СЕДМИЦИ!
➡️ Има кучета, които отказват да излязат на разходка и следователно стискат и не се изхождат за твърде дълго време (дори за 24 часа).
➡️ Има кучета, които се крият, треперят и скимтят всеки ден с часове, изпадащи дори в нервни кризи и панически състояния, които ги държат с дни, в които спират да спят, да ядат, да пият вода...
➡️ Има кучета, които стигат до ветеринарни кабинети, има кучета, които получават сърдечни кризи.
Работата е сериозна, трагична, тъжна... но всъщност тези думи слабо описват истинския ужас, който изпитват кучетата, живеещи в домовете ни.
След доста обучение и работа моите животни са сравнително спокойни покрай гърмежите, научили сме се са се справяме, което ми позволява да отделя повече време на разсъждения като това как като дете се радвах на фойерверките, скачах към прозореца и ги възприемах като рядък момент на видима магия, а сега ги виждам като поредното подсещане за страданието на животни и хора, които не се виждат. Виждат се светлините в небето - една определено по-красива гледка.
Тази година обаче мисля и за собствениците и кучетата, които за пръв път преминават през зимните празници. Работя с няколко от тях, които ми споделиха преживяването си и ми върнаха на фокус нещо, което бях оставила малко настрани: Никой не осъзнава честотата и силната на гърмежите, докато не ги преживее с куче (или другиго), който с право се страхува от тях.
Това е напълно разбираемо - ние хората знаем какво са гърмежите, пораснали сме с тях в бекграунда и автоматично не им обръщаме кой знае колко внимание освен на най-силните. Обаче кучетата не знаят какво означават тези крещящо силни бумтежи, от къде идват, защо са непредвидими и защо няма как да ги избегнат, а представете си и първия път през живота им, когато се сблъскат с такова нещо не еднократно, а повтарящо се всеки ден. Ние, хората които имат/са имали куче, което се тревожи от гърмежите (а това е голяма част от собствениците), знаем и забелязваме много повече, благодарение на кучетата си... но тези, които не са преминавали през това са изненадани, объркани и неочаквано отчаяни. "Ама те гърмят от ноември!", казват ми и аз натъжено кимам. Вече и те знаят.
Може би най-тежката част от всичко това е, че толкова силно стресово преживяване не може да се промени за месец-два, особено докато се случва. Единственото, което можем да направим за кучетата, е да се опитаме да го облекчим, но няма как да променим паниката в спокойствие по време на война. Ако искаме истинска дълбока промяна, то се започва от далеч. И вие можете да го направите за кучетата си, но не отлагайте, започнете колкото се може по-рано, по-скоро.
Казва ви го някой, който е слушал разказа през сълзи на приятелка, седяща на пода в банята до треперещото си куче.
Казва ви го някой, който всяка година получава съобщения и видеа от отчаяни и объркани собственици, които не разбират какво се случва и как да помогнат на кучето си.
Казва ви го някой, който с години хвърляше парченца баница по пода, докато всички се чукат с чаши, целуват се за новата година, а навън се гърми ли, гърми...
Призовавам всеки, включително тези, които не очакват новото им куче да се притесни догодина, да помислят как още от сега да започнат подготовката за предстоящото след 11 месеца. За 11 месеца могат да се постигнат неща, които да ви насинят ченето от редовно падане на пода.
Съчувствам на всички, които преминаха празниците в тревожност, фрустрация и самотно безсилие. Знам, не сте имали начин да помогнете на кучето си и това е съкрушително. Но можете да започнете да намирате такива, стига да не отлагате до следващата зима, когато няма да е време за решения, а за справяне.
За тази година си пожелавам да има повече кучета и човеци, които уверено да се справят с предизвикателствата, които обществото ни неосъзнато (или може би не чак толкова) създава за тях.
Вие какво си пожелавате за вас с кучето?
П.П.: Снимката е на смелата Рени, която още се възстановява от преживяното и скоро продължава с обучението 🐾
