13/05/2025
✨ Върбинка – чудото на 20-ти век ✨
🌍 В свят, в който често измерваме успеха с материални придобивки, малцина са онези, които ни напомнят, че истинската сила се крие в духа. Върбинка Димитрова е едно от тези редки чудеса – жена, която превърна своите недъзи и физически ограничения в олицетворение на непоколебимата воля и вяра в доброто.
👶 Началото на необикновения живот
Най-малкото от общо седем деца, Върбинка Димитрова е родена на 14 април 1924 година в малкото село Илийно, намиращо се край Омуртаг, в днешната област Търговище. Баща ѝ бил кмет на селото, а майка ѝ – акушерка. Върбинка дошла на този свят без крайници на ръцете и с тежки малформации на краката. До 17-ата си годишнина тя ходи буквално „на колена“, а основното ѝ средство за придвижване до училище и обратно било кончето „Горчо“, като с него ходи дори до прогимназията, намираща се в Омуртаг, придружавана от нейния верен приятел – кучето „Султан“.
Докато е в трето отделение, учителката дава задание на момичетата от класа на Върбинка да донесат кукичка, игла и конец за шиене, за да се научат да плетат дантели на една кука. Тя стои в ъгъла и наблюдава как другите се научават да шият. Вкъщи дълго страда и плаче. Тогава насън се явява Бог, който дава съвет на баща и да изработи гривна за ръка с кукичка. Тя разказва за съня на баща си, който прави точно такава гривна на Върбинка, с която се научава да шие не само дантели, но и всякакви други ръкоделия - покривки, чаршафи и килимчета. Впоследствие нейните изработки стават нейната визитна картичка и основни експонати в нейните изложби, които тя реди преди всяка демонстрация
🎓 Начало на промяната
Едва през 1936 година отправя молба към цар Борис и царица Йоана за финансова помощ за изработката на протези, с които да започне да ходи като нормално момиче. Помощта е отпусната, а протезите – изработени, след като била поканена в двореца в София и ѝ било предложено да продължи своето образование в столицата. Под протекцията на министъра на просвещението, който лично пише нейната реч, а Министерството на железниците ѝ дава право да се придвижва навсякъде из България безплатно. В продължение на две години младата Върбинка обикаля цялата страна със своите демонстрации, като през това време успява да завърши и вечерната гимназия.
✈️ Пътешествия и предизвикателства
През лятото на 1938 година Върбинка заминава за Бейрут на гости на брат си Христо, който по това време се занимава със строителство, но през свободното си време практикува и свободна борба в Близкия изток. За кратко време тя подновява своите демонстрации първоначално в Бейрут, а после и в Дамаск. Успява дори да отвори собствено ателие в центъра на града, където показва какво умее и как се справя с различните предизвикателства от ежедневието като човек с толкова тежки малформации. Временно се лекува в Триполи, където брат ѝ Христо участва в строежа на болница за френската армия. Така тя успява да се запознае с генерал Дьо Гол, който по това време контролира градежа на сданието. След това отново се връща в Ливан, където я заварва Втората световна война, но тъй като България е била съюзник на нацистка Германия, тя и брат ѝ са хвърлени в концентрационен лагер. Но скоро биват освободени под натиска на Швейцарския Червен кръст, след което двамата с брат си се завръщат в Дамаск, където тя получава и сирийско поданство.
🌟 Световна сензация и вдъхновение
Навсякъде, където Върбинка гостува и показва своите умения, въпреки своите недъзи, тя се превръща в истинска сензация. В Бейрут е обявена за „Чудото на 20-ти век“, а в Египет също предизвиква невиждан интерес. Младата жена е посрещана като ВИП персона, а импресарио организира пътуванията ѝ в Близкия изток. През цялото време, докато прави своите демонстрации, тя събира средства, които дарява на бедни хора, болни деца, за построяването на болници и сиропиталища. Показвайки своята вяра, воля и търпение, тя вдъхва сила и става пример за безброй хора в неравностойно положение.
💫 Последни години и наследство
В края на живота си Върбинка е настанена и изоставена в дом за стари хора, където не получава нужната медицинска грижа. Умира в самота, далеч от незаинтересовани близки, роднини и дори от своята родна България.
🙏 Благодарности
Специални благодарности на д-р Тоня Любенова от Регионалния исторически музей в Търговище, с чието позволение публикувам този текст.
🖼️ Снимките към публикацията са от архива на Върбинка, които съм снимал от експозицията на регионален исторически музей Търговище.
#ВърбинкаДимитрова #СилаНаДуха #ЧудотоНа20Век #ИстинскоВдъхновение #История #България #ГероиНаМиналото #НепоколебимаВоля
