14/03/2026
🇧🇬
🏃 Представете се.
Казвам се Васил Паскалев от Пловдив.
🏃 Защо бягате? Кой ви гони?
Бягам за удоволствие. Гони ме брат ми, но тъй като е в напреднала възраст (6 години по-възрастен от мен), трудно ме стига за негово нещастие.
🏃 Кой/какво ви накара да започнете да бягате? Разкажете ни за първото си бягане.
Брат ми е човекът, който ме накара да бягам за първи път. Бях сигурно 7-8 годишен, когато ме заведе на Гребната база в Пловдив и ми нареди, че трябва да избягам 2500 метра. Спомням си тогава и ясно книгата „Нова аеробика“ на Кенет Купър. Разбира се, това не ми харесваше в началото. Но бягането на тази ранна възраст много ми помогна, защото след това 10 години тренирах футбол. Бягането ми беше подобрило физиката и издръжливостта.
🏃 За какво мислите, докато бягате?
Мисля си за самото бягане. Но винаги преди бягане мисля и оценявам това какъв късметлия съм, че мога да се наслаждавам на движението и звуците на природата. Бягането ми действа като вътрешно презареждане.
🏃 Разкажете ни интересна случка от ваше бягане.
През 2018 година на Трявна ултра - дългата дистанция, се намирам с брат ми на асфалтовия път за изкачването към Бузлуджа в едно приятно топло и лятно време. В този момент на хоризонта се задава микробус, водач на който за наша приятна изненада беше Пламен Недев. Попита ни дали искаме да се откажем и да се възползваме от транспорта му до Трявна. Категорично отговорът ни беше – НЕ! Взехме си довиждане и продължихме... Да, но продължихме само до пункт Селце (на 90км от 141км трасе), където решихме да се откажем просто ей така. Обадихме му се след полунощ на Пламен и ни взе! Никога няма да си простя какво му причинихме, за да дойде до Селце, тъй като не знаех въобще как се стига до там по път. Все още му се извинявам, когато се видим за нашата Годишна срещна в Трявна. Пламен Недев, извинявай официално и тук! За щастие Съдбата си знае работата и на същия пункт се запознахме и с друг случайно отказал се участник - г-н Митко Митков. От тогава на всяко издание на Трявна ултра, а и
другаде, имам по една-две интересни случки благодарение на тях.
🏃 Какво ви мотивира да продължите, когато стане трудно?
Мотивира ме самият спорт. Природата и гледките. В трудните моменти ме е мотивирало движението, защото знам, че финалът се приближава все повече, а там ме чака - бира.
🏃 Какво ви хареса на Трявна Ултра?
Трявна Ултра е най-истинското и красиво събитие, което ме докосва истински! Пожелавам да го има дълги години и винаги когато мога, ще присъствам! Трасетата и гледките са невероятни! За мое огромно щастие съм виждал и преживял адските жеги на трасето, както и 24-часов дъжд със силни ветрове и големи температурни амплитуди. Всеки един човек, замесен в събитието,
е Герой! Всяка една среща с тези хора през годините е специална! Организатори, доброволци, фотографи, Вие сте наистина - Духът на Балкана!
🏃 Дайте съвет към начинаещите ултрамаратонци.
Не бързайте с тренировките и бягайте за удоволствие. Няма невъзможни километри. Всеки един човек вътре в себе си е – ултра.
-----
🏃 Introduce yourself.
My name is Vasil Paskalev and I’m from Plovdiv.
🏃 Why do you run? Who’s chasing you?
I run for pleasure. My brother is chasing me, but since he’s getting older (he’s 6 years older than me), he rarely manages to catch me — unfortunately for him.
🏃 Who or what made you start running? Tell us about your first run.
My brother was the person who made me run for the first time. I must have been around 7–8 years old when he took me to the Rowing Canal in Plovdiv and told me that I had to run 2,500 meters. I also clearly remember the book “Aerobics” by Kenneth Cooper. Of course, I didn’t like it much at the beginning. But running at such an early age helped me a lot, because afterwards I trained football for 10 years. Running had already improved my fitness and endurance.
🏃 What do you think about while running?
I think about the run itself. But before every run I also reflect on how lucky I am to be able to enjoy movement and the sounds of nature. Running works like an inner recharge for me.
🏃 Tell us about an interesting moment from one of your runs.
In 2018, during Tryavna Ultra on the long distance, my brother and I were on the asphalt road leading to the climb towards Buzludzha on a pleasant warm summer day. At that moment a van appeared on the horizon, and to our pleasant surprise the driver was Plamen Nedev. He asked us if we wanted to quit and take a ride with him back to Tryavna. Our answer was a firm NO! We said goodbye and continued…
Well, we continued only until the Selce checkpoint (90 km into the 141 km course), where we decided to quit just like that. We called Plamen after midnight and he came to pick us up! I will never forgive myself for what we put him through by making him drive all the way to Selce — I didn’t even know how you could get there by road. I still apologize to him every time we meet at our annual gathering in Tryavna.
Plamen Nedev, I officially apologize here as well!
Fortunately, fate knows what it’s doing. At that same checkpoint we also met another runner who had randomly dropped out — Mr. Mitko Mitkov. Since then, at every edition of Tryavna Ultra, and elsewhere as well, I’ve had one or two interesting stories thanks to them.
🏃 What motivates you to keep going when things get tough?
The sport itself motivates me. Nature and the views. In difficult moments the movement itself keeps me going, because I know the finish line is getting closer — and a beer is waiting for me there.
🏃 What do you like about Tryavna Ultra?
Tryavna Ultra is the most genuine and beautiful event that truly touches me! I hope it continues for many years, and whenever I can, I will be there. The courses and the views are incredible. For my great happiness I’ve experienced both the extreme heat on the course and also 24 hours of rain with strong winds and huge temperature changes.
Every single person involved in the event is a hero! Every meeting with these people over the years has been special. Organizers, volunteers, photographers — you truly are the Spirit of the Balkan Mountains!
🏃 Give advice to beginner ultramarathon runners.
Don’t rush with training and run for enjoyment. There are no impossible kilometers. Every person, deep inside, is ultra.
