Ина Хаджиева · Моето Куче

  • Home
  • Ина Хаджиева · Моето Куче

Ина Хаджиева · Моето Куче Консултант по поведение и обучение
Фокус: тревожни, реактивни, чувствителни кучета и техните хора.

Вярвам, че връзката и сигурността са в основата на всяко обучение.
Тук ще откриеш идеи, ресурси и преживявания, които не спирам да развивам - и като специалист, и като човек.

Казвам се Ина Хаджиева - поведенчески консултант и треньор.
Работя с тревожни, реактивни и чувствителни кучета. И с хората до тях.

Тази страница събира казуси, размисли и решения, родени от реалната ми практика, не като тео

рия, а като преживени срещи и уроци.


📸 Последвай ме в Instagram за по-практични ресурси и идеи:
- https://www.instagram.com/moetokuche/

📍 Влез в Facebook групата за взаимопомощ:
Групата на Моето Куче - https://www.facebook.com/groups/moetokuche/

🌐 Виж блога - най-богатата енциклопедия за разбиране на кучето:
https://moetokuche.com

25/07/2026

С Грим изграждаме сигнал за вдигане, както правя и с всички останали дребосъци.
Когато изборът е възможен, предпочитам да го има.

В консултациите за дребни породи и малки кучета винаги обсъждаме нещо, което изненадва стопаните - хващането и вдигането без предупреждение
Трудно е за приемане от много стопани, защото повечето нямат лоши намерения, а просто искат да сложат нагръдника, да изрежат ноктите, да приберат животното, незабавно да спрат нежелано поведение…

Нито едно от тези действия само по себе си не е драматично. Проблемът е, че нервната система не преживява само отделните събития. Тя преживява тяхното натрупване.И когато ден след ден, без да се замислим, многократно поемаме физически контрол върху тялото на животното, започваме да натрупваме ежедневен стрес там, където бихме могли да изграждаме усещане за сигурност.

Всеки има потребност да усеща, че има поне известен контрол върху собственото си тяло и върху случващото се около него.

Колкото по-често се чувства заловено и безпомощно кучето или котето, толкова повече нервната му система преминава в режим на оцеляване вместо в режим на доверие. Не е случайно, че с времето започват да стават по-страхливи, по-защитни, по-агресивни или емоционално затворени.

Нещо, което осъзнах преди години и направи най-голямата промяна в отношенията ми с моите животни, е, че само защото мога физически да ги контролирам, не означава, че трябва.

WTF is… свобода?WTF is популярно и всички го ползват?Не е нужно да спорим за методи.Достатъчно е да спрем за секунда и д...
13/07/2026

WTF is… свобода?
WTF is популярно и всички го ползват?

Не е нужно да спорим за методи.
Достатъчно е да спрем за секунда и да погледнем детайлите.

Думи като свобода, хуманно, член на семейството имат значение само ако действията ни ги подкрепят.

Има една линия, която продължаваме да пресичаме, въпреки интуицията си.

Случвало ли ти се е в парка кучето ти да направи нещо „нередно" и изведнъж да усетиш как тялото ти се стяга, заради погл...
11/05/2026

Случвало ли ти се е в парка кучето ти да направи нещо „нередно" и изведнъж да усетиш как тялото ти се стяга, заради погледите на хората наоколо.

В този момент в главата ти се активира вътрешният критик. Онзи глас, който веднага те съди, че не се справяш. Но ако се заслушаш, ще чуеш, че думите му всъщност не са твои. Те са ехо от един друг свят, който сме наследили:

„То тебе разхожда."
„Много му позволяваш."
„Ще ти се качи на главата."
„Дръпни го малко, да разбере."

… гласът на 90-те

Спомняш ли си кучетата от 90-те?Те рядко ходеха на кафенета с нас. Живееха предимно в двора, в коридора или на терасата. Почти всеки е имал в квартала си по един Спайк от „Том и Джери" - със строга верига, дебел кожен нашийник и една основна задача: да се подчинява.

Възпитанието тогава означаваше да те стегнат. Да не ти се обясняват много, да не се лигавиш, да не показваш слабост.
Да не би случайно едно живо същество да превземе авторитета ти.

Може да си била дете тогава или дори да си родена по-късно. Но ние сме продукт на възпитанието на хора, които са носили онзи свят в себе си и той е станал част от нас.

И после един ден имаш куче.

Купуваш му най-добрата храна. Избираш нагръдник, който да не му убива. Четеш книги за поведение и емоционална регулация, следваш хуманни треньори и търсиш връзка, а не просто команди.

Но в реалната ситуация, когато кучето ти излае пред входа или се забие в земята точно когато бързаш, вътрешният критик ти подава наследения сценарий.

В момента на стрес и срам, контролът от 90-те изглежда като единственото нещо, което ще те измъкне от погледите. И изведнъж от теб излиза нещо рязко, за което после се обвиняваш с дни.

Аз самата се хващам в това по-малко, отколкото преди, но не толкова рядко, колкото ми се иска. Особено когато съм уморена, някой ме гледа, реакцията на кучето ми ме изненада на места, където не би трябвало да ме изненадва вече…

Тук се появява разминаването.

Срам ни е, че реагираме противоречиво на всичко, в което вярваме. Но истината е, че ние не реагираме само от това, което знаем днес. Реагираме и от това, което сме чували години наред.

Когато поддадеш на този натиск и наречеш страха на кучето си „инат", ти спираш да му помагаш. Започваш да се защитаваш - от него и от погледите на съседите.

Следващия път, когато усетиш това стягане, поеми въздух, спомни си, че това е просто наследен рефлекс. Разпознай вътрешния критик, но не му подавай повода на кучето.
Защото то не се нуждае от съдия, а от навигатор. И това е роля, която само ти можеш да поемеш.

Да знаеш и да успееш да реагираш спокойно са две различни състояния. И често ни отнема време, докато те започнат да си говорят на един език.

---

** В поведенческия въпросник на МК от 2025 г. (145 жени) срамът пред хората, пред себе си, пред партньора, е една от темите, които изникват най-често, без да са попитани за него.

Седмичният ми recap като консултант по кучешки поведенчески въпроси е, че…основата в обучението на кучета трябва да бъде...
25/04/2026

Седмичният ми recap като консултант по кучешки поведенчески въпроси е, че…

основата в обучението на кучета трябва да бъде изграждането на усещане за сигурност.

Да са сигурни, че нуждите им ще бъдат посрещнати.

Да са сигурни, че по-често ги харесваме, отколкото се разочароваме от тях.

Да са сигурни, че в наше лице имат приятел и защитник, а не провокатор, съдник или сърдитко, който все бърза и няма време за малките неща - като да душиш 9 секунди глухарче.

Да са сигурни, че ще се върнем. Винаги. Всеки ден. И след 5 минути.

Спокойното поведение започва оттам - от чувството за сигурност в нас и в средата, в която ги поставяме.

💬 В кои моменти си сигурна, че кучето ти се чувства сигурно?

Толкова много жени с кучета правят същото в живота си като стопани.Не минават по тази улица, не излизат в този час, не х...
24/04/2026

Толкова много жени с кучета правят същото в живота си като стопани.

Не минават по тази улица, не излизат в този час, не ходят в този парк, не се качват в тази кола..
Не минават през трудното, а свикват да го заобикалят.

Страхът е лош навигатор…



💬 Ще споделиш ли какво заобикаляш в живота си с кучето?

Темата за малките кучета не е просто „трябва и те да се разхождат“. Това е твърде повърхностно.Малкото куче не се възпри...
17/04/2026

Темата за малките кучета не е просто „трябва и те да се разхождат“. Това е твърде повърхностно.

Малкото куче не се възприема като истинско куче…бебе, аксесоар, нещо за носене, нещо за пазене, нещо „по-лесно“. Оттам идва целият смален живот, който му се предлага.

По-малко свят, свобода, движение, преживявания.По-малко кучешки живот. Сякаш размерът му отменя нервната система, нуждата от събития, от миризми, от ориентация, от опит, от увереност, от учене…

Малкото куче не е куче с по-малко нужди.

То е куче, на което често се предлага по-малък живот и по-общо оправдание „Те дребните са такива.“

Шумни, нервни, реактивни, лепкави, живот между дивана, чантата, количката и мола.

Има нещо много удобно в идеята за „декоративното“ куче. Звучи грижовно. На практика често значи: не му трябва кой знае какво.
Само че човешкият комфортът не е = на кучешки живот.

Малките кучета не живеят необичани. Живеят смалени.
И това е същинският проблем при малките породи.

-> Случайните съвети от интернет не са план за твоя частен случай-> Ако нещо не работи от месеци, спри да го повтаряш-> ...
15/04/2026

-> Случайните съвети от интернет не са план за твоя частен случай

-> Ако нещо не работи от месеци, спри да го повтаряш

-> Не всяко “не ме слуша” е инат

-> Проблемите не се решават с “да го измориш”

-> Знае команди не е равно на може да се справи

-> Не ти трябват ОЩЕ команди

В кучешките групи има твърде много bullsh*t, твърде много случайни съвети и твърде много вина, която стопаните поемат върху себе си.

Повечето момичета с кучета, които срещам, вече са чели много, гледали много и опитвали много. Вече дори знаят какво точно се случва на теория… И все още нямат яснота какво да правят утре.

Не са безотговорни, а претоварени. И вече уморени. А в много случаи още дори не са стигнали до същинското начало.

Някак винаги има още един съвет, който да пробваш преди да потърсиш реална помощ.

И ако има една идея, която ми се иска да изхвърлиш от главата си още днес, тя е:

ЧЕ КУЧЕТО ТИ ТЕ ДОМИНИРА.

> Не ти трябват още съвети, които да пробваш за 2 дни и да зарежеш. Поведението се променя с план, който опростява нещата (за кучето) на малки стъпки и ги подрежда в правилен ред.

После идва трудната част:
Да останеш последователна

10/04/2026

Just a reminder 🐣
Преди години прекарах Великден в спешното с Локо, който се беше почерпил с тава дроб сарма.
Урокът по менажиране на средата ми дойде доста запомнящо се, още преди да започна професионалното си обучение.
Сигурна съм, че много момичета с кучета имат поне по един такъв празничен урок.

„Трябва да си по-твърда“ е един от най-лошите съвети, които можеш да получиш като стопанин. Той няма за цел да предпази ...
08/04/2026

„Трябва да си по-твърда“ е един от най-лошите съвети, които можеш да получиш като стопанин. Той няма за цел да предпази теб или кучето ти.

Този съвет идва много преди да се научиш да различаваш страх от възбуда, претоварване от инат, несигурност от нахалство, реалистични очаквания от свръхизисквания.

Този съвет изисква да станеш по-остра, по-строга, по-непоклатима, по-рязка.
Да сложиш върху себе си характер, тон и енергия, които често не са твои и по-вероятно е да не се получи.

Няколко месеца по-късно: вина, напрежение, спорове, усещане, че не се справяш.
Провали се в това да бъдеш твърдата.
Недостатъчна си и неправилна за куче.

Истината е, че Твърдата не беше правилната ти мисия.

А всъщност кучето не се нуждае от по-твърд човек, а от по-ясен човек.
Да се научиш как да бъдеш по-разбираща, по-последователна, по-ясна.

И това е шансът да се подредите.

🤔 Струва ми се, че почти всяка жена с куче има своя версия на този момент.

Address


Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Ина Хаджиева · Моето Куче posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Ина Хаджиева · Моето Куче:

Shortcuts

  • Want your business to be the top-listed Gym/sports Facility?

Share