Историята на студентския бокс е подобна на ребус. Има доста големи успехи, международни и републикански, но малко или повече хората, които е трябвало да съхранят историята, да я запишат, не са сторили това. Не случайно белите петна са доста. И все пак: боксът сред студентската младеж води началото на своето развитие още от 1947 г., когато се създава „Академик”. Една от първите секции е тази по бок
с.
Пионери бяха студентите от ВИИ – В. Русев, Д Дамянов, Г. Дурев, М. Захариев, С. Дойчинов от СУ „Кл. Охридски”, Хр. Иванов от МЕИ и другите ентусиазирани млади боксьори. През тези първи години подготовката се води от Аспарух Ангелов, който впоследствие става треньор на националния отбор. Щафетата от него поема Костадин Георгиев и Стоян Ацев. Първи председател на секцията е д-р Антон Антонов, а секретар Г.Дурев.
Висшите учебни заведения стават истинско средище на бокса. В СУ „Кл. Охридски”води тренировъчна дейност писателя Стоян Йорданов, във ВИИ „Карл Маркс” Стоян Ацев, в МЕИ Борис Захариев, във ВМИ д-р К. Колев, по-късно доцент в института. Не случайно боксът е включен в първите общостудентски игри през 1951 г. По това време конкуренцията на републиканските първенства бе предимно между представителите на вузовете. От страната „Академик” няма в историята си шампионска титла. В 50-те години първенствата бяха индивидуални, а по-късно малко или повече този спорт се професионализира и за студентите трудно се намира място на големия ринг. И все пак под ръководството на Богомил Буров „Академик” е трети на първенството през 1964 г., а същата година печели и бронзовите медали от спартакиадата. Дружеството има и две четвърти места на първенствата през 1963 г. и 1981 г.
Липсата на индивидуалните победители е доста дълга. През 1953 г. П. Борисович, става носител на купата „Странджа”. От ринга с вдигнати ръце слиза С. Александров, Б. Буров, А. Дяков, К. Колев, Хр. Славчев, Г. Долапчиев и др.
Впечатляващи са международните успехи на „Академик”. Най-значимата победа – 1964 г. дойде от Токио, където Александър Николов спечели бронзов медал. На XVI европейско първенство през 1964 г. в Берлин Ангел Дойчев игра на финала, стана втори. Силно впечатление на второто световно първенство в Белград през 1978 г. направи Илия Илиев в кат. до 71 кг. На гърдите му блесна бронзов медал. На турнира „Дружба” през 1984 г. В Хавана Димитър Славчев се закачи на третото стъпало на почетния пиедестал. Между впрочем на големия международен турнир в Белград „Оскар” през 1966 г. Михаил Мицев печели голямата награда. Успехите продължават с Христо Фурнигов – бронзов медал от европейското първенство в Антина (1989 г.)м пети на олимпиадата в Сеул (1988 г.) и Валентин Давидов – пети на световното първенство в Тампере (1993 г.), VI място на европейското първенство (1994 г.), а през 1991 и 1992 г. шампион на купа „Странджа” и в последните години – 10-кратен шампион на България. Най-голямото постижение на отбора по бокс на „Академик” е през 1991 г. – II място след ЦСКА.
От 1998 година боксовия клуб е под ръководството на Валентин Давидов и работи основно с подготвителни групи – деца, юноши-младша и старша възраст. И незакъснял грандиозен успех - първата европейска и световна шампионка по бокс Галя Иванова е от клуб „Академик”.
