04/08/2025
👐 и вие и ние го знаем - ПОВЕЧЕ от игра!
😎 Бившият национален селекционер на Уругвай, Оскар Табарес: Използвах футбола не за трофеи, а за да образовам една наранена страна
🗣 "Никога не съм бил световен шампион… но се научих да печеля по-дълбоки битки.. Казвам се Оскар Вашингтон Табарес и това не е историята на треньор, който е вдигал трофеи. Това е историята на учител, който е използвал футбола, за да образова наранена страна, и който го е правил, докато тялото му е жадувало за почивка… но душата му е изисквала да продължи.
Роден съм в Монтевидео през 1947 г. Израснах с малко, но с достойнство. Бях учител, преди да стана треньор. Учих децата да четат и да събират… а след това ги научих да защитават емблема. Защото уважението и смирението не се тренират с топки, те се учат с пример.
Бях играч, да. Скромен. Но не оставих своя отпечатък с обувките си… а с гласа си. Първият път, когато бях начело на Уругвай, беше през 1990 г. Тогава играх на световното . И когато мнозина си мислеха, че съм приключил, аз се завърнах през 2006 г. Този път не просто за да управлявам... а за да изградя нещо, което ще ме надживее.
Започнах отдолу. С млади играчи, със състави, с ценности. Учих децата да се ръкуват, да поздравяват персонала на хотела, да уважават опонентите си. И докато развивах мъже, тялото ми отслабваше. Неврологично заболяване тихо ме съпътстваше с години. Понякога дори не можех да стоя на краката си. Но ето ме. Седя, треперещ, с бастун... но твърд.
Виждах сълзи след елиминации, прегръщах деца, които нямаха баща. Виках "Гооол" с пресеклив глас. Водих Уругвай на четири световни първенства. Стигнахме до полуфинал в Южна Африка през 2010 г. Спечелихме Копа Америка през 2011 г. Но нищо не ме правеше по-щастлив от това да ги видя да излизат на терена като добри мъже. Междувременно мнозина ми казваха, че съм старомоден, бавен и остарял. Но аз продължих. Защото разбирах, че да си треньор не е просто да местиш фигури. Става въпрос за това да оставяш следа там, където никой друг не може да я види. Напуснах през 2021 г., тихо, след труден период. Без почит, без заглавия. Само с високо вдигната глава и страна, която, макар и не винаги да го казваше, знаеше какво съм направил."