27/07/2024
Още една поучителна история, този път за храненето, което всъщност често е свързано с психиката ни 😞
Днес ще ви разкажа една история за мазната баница от близката закусвалня.
История с урок за мен, надявам се и за вас.
Закарах детето си на тренировка по водна топка. Тя продължава 2 часа. Оказа се, че в бързината е забравил да ми даде ключовете от вкъщи и те са останали в него. Това установявам чак след като паркирах пред вкъщи и започнах да ги търся. 20 минути шофиране до басейна в едната посока, но дори и да отида, няма как да взема ключовете.
Два часа и половина загубено време, а аз имах много работа.
Ядосах се.
Валеше и седейки в колата, изпитах глад. Неудържим, емоционален глад.
Какво направих?
Поддадох.
Отидох до най-близката закусвалня и си купих баница. От най-мазните.
Естествено, от една мазна баница един път годишно няма да напълнея. Този път обаче ми стана лошо. Чувствах се зле физически през тези часове докато чакам.
Докато се борех с физическите симптоми, брутално ОСЪЗНАХ какво реално съм направила? Поддадох се на емоцията и на яда. И компенсирах с хранене.
Имах поне четири други избора за закуска, които да не включват мазната баница. Но не избрах тях, водена от емоцията.
Което беше страхотно всъщност.
Защото ...
❗️След като веднъж съм го осъзнала с пълна сила,
това НИКОГА няма да се повтори. ❗️
Та, ето за това говорим.
На всеки се случва да се "отклони".
Да поддаде.
Въпросът е - колко бързо ще осъзнаеш какво си направил и дали ще имаш силата и волята това да не се повтори.
Да не позволиш да се превърне в ежедневие, навик и начин на реагиране.
Всичко е във вашите ръце 💜.
П. п. /мазните баници са гадни😂/
