24/09/2024
Най-сетне монтирах и последното видео от Гьока.
Накратко.
Съботата беше убиец, щото 2 големи сесии с Моно 2 кв/м кайт си беше мегакеф.
Ставам неделя сутрин и прогнозката една такава..., и вятърчето едно такова... Яснооо. Ще се хваща ферито в 11, да не се мъчим взаимно.
Влизам към 9ч с кайт тройка и идеята да се изплакна в 1-2 вълнички и да си ходя бавно и спокойно.
Точно на влизане пред мен минава хидрофойлър с 9ка SLS. Регистрирам го, но имам план - 2 вълнички и чао.
Да, ама. Тук вълничка, там вълничка - няма ни една!
Качвам се до бялата шамандура в средата на залива, понякога там има вълни. Тц. И...
В този момент забелязвам 2 точки (кайтове демек) точно при проследния нос на залива. А! Явно двама колеги ще заобиколят до "Гладкото". Ами... Що и аз... Ама нали ферито... Абе, майната му на ферито, никога не съм обикалял... Ама няма кой да ме извози от Гладкото, щото края на септември, а и даже едни джапанки нямам да маам по асфалта с хидрофойл и кайт под мишница...
И докато ми минаваха такива мисли, крачетата ми насочиха хидрофойла след колегите.
Баси! От страната на залива отвесите на носовете тъмни, а от другата страна слънце, дюни, скали, прозрачна вода!
(тръпки ме побиват и сега, като пиша)
Безкрайни кайтлупове, тишина (щото даунуинд). На места има вятър, на други спада, но пиршеството за очите е навсякъде.
Буквално куфея непрекъснато от сменящи се гледки. Някъде далече напред виждам точките на двата кайта.
При последния нос преди гладкото голяма турбула, ама с тройката и с това се справям. След 100 метра излизам от вятърната сянка, лъхва един прекрасен вятър, на както го наричаме отдавна "дифузора". Няколко сърфа, 2-3 кайта. Прекрасност.
Поглеждам часовника и мечтая. "Ако излезна сега и случайно някоя кола ме вземе"...
Излизам. Освен стадо овце - никой! Бомба паднала!
Свалям кайта, овцете живо се интересуват от хидрофойла.
Виждам черен джип Мерцедес и на отворен багажник седят двама кайтери. Май моите форлойфери. Махам, ама съм далече и не ме забелязват.
Тръгвам бос по камъчетата, наречени асфалт. Вървя си кротко, отзад бус! Махам без особени надежди, ама бусът спира. Младеж и жена му, млади кайтисти от Турция.
Плахо питам "Ако може до Северния спот?". Качвай се, ние сме тъкмо дотам. Баси.
Докарват ме точно до Вулкан. Съсипвам ги от благодарности. Хвърлям всичко в буса и отпрашвам за пристанището.
На ферито всичко ми минава пред очите отново.
Не може да бъде!... Може, можеее!...
❤❤❤
In addition to circumnavigating Gokceada from the north to the south spot, I also managed to catch the ferry, thanks to a kiting family from Turkey, to whom ...