Ines Subashka- InspiredFitStrong

Ines Subashka- InspiredFitStrong InspiredFitStrong- The place where you get a chance to REINVENT yourself!

“Имаш добри гени.” Ето как изглеждат добрите гени:Тренираш всеки ден през последните 25 години.Всеки ден си приготвяш хр...
03/09/2026

“Имаш добри гени.” Ето как изглеждат добрите гени:

Тренираш всеки ден през последните 25 години.

Всеки ден си приготвяш храната и често ядеш от кутии.

Ставаш и тренираш и в дните, в които изобщо не ти се тренира.

Повтаряш едни и същи навици ден след ден, година след година.

Продължаваш да полагаш усилия и когато няма бързи резултати.

Намираш начин, дори когато животът ти дава причина да спреш.

Добрите гени изглеждат са 25 години дисциплина, която отстрани изглежда като късмет. И да… генетиката има значение. Но нека нормализираме това да не омаловажаваме чуждите усилия, като приписваме резултатите единствено на нещо, с което човек се е родил. Защото много често зад “добрите гени“ стоят години работа, която никой не е видял.

Как изглеждат вашите “добри гени”? Споделете в коментар.

02/09/2026

Деси е на 48 години и започна да идва на мобилност в преди 2 години.

Не беше тренирала нещо, което изисква от нея да е гъвкава и нямаше подвижността, която иска. Благодарение на усилията и постоянството си, днес вече прави мост, баланси на ръце, шпагат. Тя е пример, че над 45 години можеш да постигнеш огромен напредък, ако вложиш необходимите усилия. Очаквам и вас в IFS.

02/09/2026

Събудих се в ужасно настроение и изобщо не ми се тренираше. 🤷‍♀️

Но за мен дисциплината е точно това - да имаш стабилна идентичност, която не се променя според настроението ти. Затова отидох на басейна. И, както винаги става, след тренировката се чувствах като нов човек. А и затварят открития басейн… нямаше как да пропусна.

01/09/2026

Ако ви е трудно - не се обезкуражавайте. Постойте с дискомфорта и продължавайте да полагате усилия. Това е единственият начин да напреднете. 💚

Гърбът ми се чувства съвършено след това упражнение. 🤩 В миналото мразех огъванията. Бяха ми много трудни. Освен физическото усилия, ми костваха и много психическо натоварване. Когато не се справяш добре, понякога доста се изнервяш и ти иде да зачеркнеш тази мъка от тренировките и живота си. Днес съм благодарна на предишното си Аз - че не се отказа. Че положи толкова много усилия, за днес да изпитвам удоволствие да движа тялото си свободно. 😊🤸‍♀️ Ако ви е трудно - не се обезкуражавайте. Постойте с дискомфорта и продължавайте да полагате усилия. Това е единственият начин да напреднете. 💚

31/08/2026

Допуснах скъпа грешка 💰

Рутина - да имаш свой шкаф, свой лост и свой час в зала, в която нищо не е твое. Без тях тренировката не върви. 😂💪
31/08/2026

Рутина - да имаш свой шкаф, свой лост и свой час в зала, в която нищо не е твое. Без тях тренировката не върви. 😂💪

30/08/2026

Балерината от Аушвиц или Ане Франк, която оцеля.

Книгата на Едит Егер е разказ за оцеляването в лагерите на смъртта, изцелението и за това как превръщаш собственото си страдание в лек за другите. Преди войната животът ѝ е балет, гимнастика, първа любов и мечта за Олимпиада. После идва Аушвиц.

Още при пристигането я разделят от майка ѝ с думите: „След малко ще се видите. Майка ти само ще се изкъпе.“ Малко по-късно, когато Едит пита къде е майка ѝ, ѝ посочват комините. И в този момент животът ѝ отпреди престава да съществува.

Едит пише, че понякога това, което я е карало да продължава, е била болката, а друг път - притегателната сила на надеждата. После идва спасението от този ад. Но свободата не означава автоматично, че си свободен.

Едит вече е оцеляла, но родителите ѝ ги няма. Човекът, когото е обичала, е мъртъв. Светът, към който се е надявала да се върне, вече не съществува. И тя трябва да разбере как се изгражда живот върху останките на предишния.

Следват брак, емиграция в Америка и опитът да започнеш от нулата на място, където нямаш почти нищо. Но най-трудната битка остава тази между миналото и необходимостта да живееш в настоящето.

И точно затова „Изборът“ не е само книга за Холокоста. Тя е книга за травмата, за загубата, за изцелението и за начина, по който човек превръща собственото си страдание в нещо, което може да помогне и на другите.

В книгата има много споделена мъдрост, която идва от дълбините на най-опустошителните преживявания в живота на Едит Егер.

Харесаха ми идеите, че страданието е неизбежно и универсално. Различават се само реакциите ни към него. И най-вече, че живеем или за да отмъстим на миналото си, или за да обогатим настоящето си. И може би точно в това се крие изборът, за който говори тази книга. #букток #книги #Изборът

🏔️ chic е хората да знаят кой ден е, защото пак си на Черни връх. 🤸‍♀️ chic е на 37 да можеш повече, отколкото на 20.🪑 c...
29/08/2026

🏔️ chic е хората да знаят кой ден е, защото пак си на Черни връх.

🤸‍♀️ chic е на 37 да можеш повече, отколкото на 20.

🪑 chic е да не използваш стола само за седене.

✍️ chic е идеите ти да имат ISBN.

💪 chic е да живееш по свои собствени правила.

🏊🏽‍♀️ chic е да не се страхуваш да бъдеш начинаещ.

📚 chic е да четеш повече, отколкото скролваш.

🌄 chic е да станеш по тъмно за изгрев на 2290 м.

🤩 chic е да превърнеш дисциплината в традиция.

⛅️ chic е да станеш рано за гледка, която не се побира в story.

Влязох да си взема кафе… и гледам тези столове. 😂💪 Добро решение. 🚲  Трябва да взема такива и за залите. 🤗
28/08/2026

Влязох да си взема кафе… и гледам тези столове. 😂💪 Добро решение. 🚲 Трябва да взема такива и за залите. 🤗

Знаеш ли коя е молекулата на умората? Кафето я блокира. ☕️ Аденозин - сигналът, с който мозъкът разбира, че имаш нужда о...
28/08/2026

Знаеш ли коя е молекулата на умората? Кафето я блокира. ☕️

Аденозин - сигналът, с който мозъкът разбира, че имаш нужда от почивка. Всеки път, когато мислим, работим, тренираме или просто сме будни, клетките използват енергия. В резултат се натрупва аденозин.

🧠 Колкото повече аденозин се натрупва, толкова по-силен става стремежът на тялото да спре и да си почине. Аденозинът се свързва с рецептори в мозъка, намалява будността и засилва усещането за умора. Той е естествената спирачка на мозъка.

Кофеинът не премахва умората. Той просто блокира аденозиновите рецептори. Аденозинът продължава да се натрупва, но не може да се свърже с рецепторите.

🥱 Когато ефектът на кофеина намалее, цялото натрупано количество аденозин ни “поваля” изведнъж. Усещане внезапна умора, спад в концентрацията и нужда от още енергийни стимули.

Единственият начин да намалим аденозина е сънят. По време на сън мозъкът го разгражда и “нулира“ системата. Една от причините сънят да ни прави по-енергични.

Хроничният стрес и лишаването от сън поддържат високи нива на аденозин. Тялото не може да се “рестартира”. Аденозинът е биологичният барометър на умората.

Колко често пиете кафе, когато всъщност имате нужда от сън? #тайниятезикнатялото

Address

кв. Изток, Улица Незабравка 25
Sofia
1113

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Ines Subashka- InspiredFitStrong posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Ines Subashka- InspiredFitStrong:

Shortcuts

Share