11/06/2026
Вчера с един клиент трябваше да отсеем дали решаваме реален проблем по проекта или просто участваме в добре организирана политическа игра.
Интересното е, че всички участници убедително твърдяха, че защитават интереса на компанията.
Всеки имаше логични аргументи.
Всеки можеше да защити позицията си.
И точно затова ситуацията беше опасна.
Защото хората често вярват, че защитават интереса на компанията, докато всъщност защитават собствената си позиция.
Най-опасните ситуации в бизнеса рядко се разпознават на повърхността.
Те изглеждат разумни.
Те изглеждат логични.
Изглежда, че екипът защитава интереса на бизнеса.
И повечето собственици и мениджъри в този момент губят фокуса и контрола върху екипа.
В един момент собственикът започва да вярва, че проблемът е в изпълнението.
После в мотивацията.
После в технологиите.
После в системите.
После в хората.
А понякога истинският проблем е, че организацията вече е започнала да се движи по различен път, където голяма част от хората са започнали да играят своя собствена игра.
Собственикът вярва, че всичко е наред, както досега.
Но всъщност организацията е започнала да се оплита в политически игри и интриги, вместо в постигане на целите.
Защото: колкото по-сложен става един проект или организация, толкова по-малко технически и толкова повече човешки стават проблемите.
Това е неудобната част.
След определен размер на проекта интелигентността на собственика или мениджъра вече не е достатъчна.
Не защото той е некомпетентен.
А защото никой не може да види цялата система отвътре, особено когато е под стрес и силни емоции.
Хората започват да тълкуват, че мениджърът не си е на мястото и дори това да е субективно възприятие те автоматично следват неговия пример.
Проблемът е, че ако това не се отиграе навреме, вместо лидерите в екипа да работят по целите, те започват да вървят по пътя на най-малкото съпротивление, да не се грижат за бизнеса, да си гледат личната изгода и да си пазят позицията.
Това поражда политическите интриги и игри, които не са просто структурен проблем, те са човешки и управленски проблем.
Затова понякога консултацията започва с "имаме проблем с изпълнението".
А след 30 минути откриваме, че проблемът няма нищо общо с изпълнението.
Има общо с влияние, територия, личната изгода на някого, позицията и подходът.
Хубавото е, че с моя клиент открихме реалният проблем, защото проектът му затъваше, а крайните срокове наближаваха.
Също хубаво е, че пазарът има естествена способност да коригира тези ситуации.
Като резултат по-подготвените собственици и мениджъри и техните екипи излизат напред и печелят, докато другите губят позиции и бизнеса им замира.
Тези които печелят развиват умения и създават механизми за честна обратна връзка, критичен външен поглед, корекция на курса, управление на егото и емоциите, дълбоки умения за разбиране на хората и ситуациите, стратегическо мислене, преговорни умения и други.
Повечето проекти не се провалят от една голяма грешка.
Те се провалят от стотици малки отклонения, които никой не е хванал и поправил навреме.
И най-опасното е, че всяко едно от тези отклонения изглежда напълно разумно в момента, в който се случва.
Но времето не спира и ако не чистим грешките навреме ги натрупва до момент, в който се питаме възможно ли е въобще да оправим ситуацията.
Добрата новина е, че повечето пъти е възможно, но не сам и не с мисленето и подходите, които са довели ситуацията дотук.
Успехи и усмивки,
Алекс
