05/11/2025
За размисъл! В Япония всеки възрастен може да направи забележка на всяко дете.
Защото всяко дете е отговорност на всички.
И ако едно дете направи нещо нередно, а ти не се намесиш…
безотговорният си ти.
Това е прост, но дълбок принцип.
Нарича се чувство за общност.
Означава, че не съществуват „моите деца“ или „твоите деца“.
Съществуват нашите деца.
Защото да отгледаш човек е колективна задача, не частна работа.
Затова в Япония е нещо нормално непознат да направи забележка на дете на улицата,
възрастна жена да го поправи във влака,
или продавач в магазин учтиво да го помоли да не пипа всичко.
И те не го правят с надменност.
Правят го с уважение, с нежност.
Защото именно така се предава чувството за съвместно съществуване:
не чрез контрол, а чрез грижа.
Тази нагласа се отразява във всеки ежедневен жест:
никой не хвърля боклук на земята,
обществените тоалетни се оставят чисти,
в училищата децата чистят класните стаи и сервират обяда на съучениците си.
Не защото „трябва“, а защото така е правилно.
Те мислят за онези, които идват след тях.
Движат се в света така, сякаш той принадлежи и на другите, не само на тях самите.
Уважението там не е правило.
То е споделена отговорност.
Изкуството да бъдеш част от нещо по-голямо от себе си.
И може би, ако и ние се научим да гледаме на децата на другите така, сякаш са и малко наши…
градовете ще станат по-тихи,
улиците – по-чисти,
а сърцата – по-добри.
Нека денят ви бъде пълен с позитивни мисли и добри хора! Добро утро във вторник! struma.com
