09/03/2023
Официалната програма от финала за Купата на Съветската армия на 8-ми май 1949 година, когато за първи път в историята на турнира се изправят Левски срещу Цска (тогава ЦДНВ).
Стадион „Юнак“ се пука по шевовете - над 35 хиляди зрители са по трибуните, а още толкова не могат да намерят билети за мача. Големият финал започва по-щастливо за „армейците“, които откриват резултата още през първото полувреме. През втората част Левски атакува непрекъснато, но "сините" така и не успяват да отбележат попадение. Текат последните десет минути на двубоя, а "червените" се виждат носители на трофея за първи път в своята кратка за тогава история. За радост на всички фенове по трибуните, халфът на Левски Костадин Георгиев със силен удар успява да изравни резултата в 81-та минута - 1:1 и да вкара мача в продължения. В двете продължения по 15 минути не се случва нищо интересно и двубоят завършва наравно. По правило тогава не са се изпълнявали дузпи, а се играе нов мач-реванш седмица по-късно.
Така на 16-ти май двата тима излизат отново един срещу друг. По подобие на първия мач, „армейците“ откриват резултата още през първото полувреме - 1:0. В началото на втората част го покачват на 2:0 и малцина вярват, че Левски ще успее и този път да стопи пасива в резултата. В този критичен за "сините" футболисти момент в главни действащи лица се превръщат две големи личности - капитанът Васил Спасов - Валяка и лявото крило и звезда на отбора тогава - Арсен Димитров - Ацко. Първият се връща след втория гол от предни позиции в половината на Левски и след остра критика към защитниците, влиза в ролята на лидер и подвиква към всички останали: „Трябва да знаете едно - най-лесно се бие при 2:0. Сега ще ги победим с 3:2“. И чудото много скоро се случва. Само за две минути - в 56-та и 58-та минута голмайсторът по това време Арсен Димитров с две попадения набързо изравнява - 2:2 - и вдига хилядите фенове на стадиона на крака, почти всички от които подкрепят тима на Левски. До края на мача двата тима нямат сили за нищо повече. Този път продължения няма, а финалът се преиграва за трети път, още на следващия ден.
Интересът е нечуван, а за двубоя говори цяла България. За първи път у нас два мача не са достатъчни да определят победителя. Футболните привърженици усещат, че се задава ново голямо съперничество, след традиционното досега такова между Левски и Славия. Така в историческата за българския футбол дата 17-ти май 1949г. двата отбора излизат на терена за трети път пред претъпканите трибуни на стадион „Юнак“. Мачът започва със силен натиск на „армейците" и отново те първи откриват резултата - 1:0 пак след попадение още в първите 45 минути. Подобно на предишните двубои, Левски се вдига през втората част и започва с традиционния си за това време щурм в нападение. Атака след атака, шут след шут, но голът не идва. Изглежда този път "сините" няма да се върнат в мача. Но не - Левски показва хъс и в 78-та минута след продължителен дрибъл Васил Спасов с неспасяем удар отново изравнява резултата - 1:1. Този гол още повече „отрязва краката“ на „армейците“. Футболистите в червено не издържат психически и започват да не вярват, че могат да победят. Левски продължава да доминира над съперника си, въпреки че до края на редовното време нов гол не пада. В двете продължения неминуемото се случва. В 113-тата минута след поредно разбъркване пред вратата на Цска, топката попада в краката на неумолимия екзекутор Арсен Димитров и той през куп от тела я вкарва в мрежата - 2:1 за Левски София и общо трети гол за нападателя в историческата трилогия срещу “армейците”. Радостта и на терена и на трибуните е неописуема. За първи път в тpuтe мача „сините“ повеждат в резултата. Постигайки това с невероятната воля и класа на своите футболисти, успяват да запазят резултата, а редките и обезверени атаки на Цска не могат да променят нищо. Мачът завършва и Купата за трети път отива във витрината на Левски. Няколко седмици по-късно "сините" триумфират и с титлата на България.
Левски е играл много финали, но за мнозина няма по-тежък финал от този през 1949 година. Общо трите мача продължават 330 минути, или пет и половина часа в период от 8 дни. И в трите двубоя „сините“ са в ролята на догонващи, като успяват в две от срещите да изравнят едва десетина минути преди края, а във втората среща дори ликвидират аванса на Цска от два гола. Единствено футболисти с невероятна воля и несломим дух, носещи Л-то на сърцето си могат да издържат в подобна битка, а този състав на Левски е записан със златни букви в историята на клуба.
Едва ли обаче играчите на терена и милионите привърженици са знаели какви последици ще предизвика победата над новия отбор на “народната власт”. Седмици по-късно, след спечеления дубъл, предстои началото на най-тежкия период в историята на Левски. След края на сезона по заповед на БКП клубът е насилствено преименуван на "Динамо" - по съветски образец и по пример на съперника във финала за Купата. Същата година властта от нищото решава да построи в центъра на столицата нов национален стадион точно на мястото на граденото с труд, всеотдайност и собствени средства игрище „Левски“. Така без съгласието на клуба, стадионът на Левски е срутен, а отборът в продължение на години е принуден да търси свой нов дом.
В следващите месеци са предприети нови удари по отбора, носещ вече името "Динамо". Въведен е нов закон за разпределението на млади и талантливи футболисти основно към поделенията на военните и МВР. От това дивиденти извличат естествено само ведомствените Цска (тогава ЦДНА) и Спартак София. По този начин от тази разпоредба Левски и част от останалите клубове стават жертва на откровен грабеж и на практика е невъзможно да задържат талантите си. Партията-държава упорито и безусловно се стреми да налага ЦДНА като водеща както футболна, така и спортна сила в страната. Военният клуб привлича най-талантливите, млади футболисти и спортисти, като им предлага социални и битови удобства, които са били непосилни за другите тимове тогава. Логичното се случва и "червените" стават хегемон в първенството, като така започва серията им с 9 поредни титли в страната.
Но въпреки всичко, Левски продължава да е категоричен номер едно по популярност в България, а феновете да пълнят всеки един стадион, на който тимът играе и да скандират “Левски, Левски!” - напук на заплахите и терора на народната власт.
