23/05/2022
Поемете дълбоко въздух
В тази, както и предстоящи статия искам да адресирам малко по-различен проблем, който смятам че е напълно актуален за всеки човек намиращ се в модерния контекст на глобализацията и акселерацията на ежедневието ни. Достъпността на храна, подслон и други ресурси, мобилността, цифровизацията и механизацията на тежък физически труд са само фрагмент от плюсовете които 21-ви. Век носи със себе си. Също така обаче се наблюдава и една тенденция на нарастване на психическите разстройства и болести. Приели сме живот на достъпност и удобство без да се замислим, че той води и до ситуации за човешката ни психика, за които не сме подготвени еволюционно и които ако оставим неадресирани могат да избухнат точно под носа ни. Решението разбира се не е да се върнем в пещерите, а да си задаваме въпроси и с времето да намираме техните отговори по такъв начин че да правят живота ни по пълноценен и нас по-функционални в него.
Смартфонът
Той върви ръка за ръка със съвременния социален живот. Малък, удобен за ползване, има навигация, развлекателни приложения, арсенал от средства да се свържеш с другите хора независимо от дистанцията, която ви дели, да ползваш интернет (което отваря една цяла вселена само по себе си) и др. Прекарваме много време пред екрана (по-точно над екрана) на това устройство и нека за момент оставим множеството потенциални проблеми, които може да създаде безразборната му употреба като загуба на време и нарушаване на зрението и се спрем на един специфичен проблем, който създава без да съзнаваме на тялото ни. Спираме така наречената физиологична въздишка.
Физиологичната въздишка представлява дълбоко поемане на въздух последвано съответно от дълбоко издишане. Това е безусловен рефлекс на респираторната система, когато тялото се намира в състояние на покой или приблизително на това. Основната му функция е да балансира съотношението на кислород и въглероден диоксид в организма.
Дългото седене на смартфон/компютър напълно пресира този рефлекс на организма, което води до натрупване на въглероден диоксид в организма и по-специално в мозъка. Така наречения префронтален лоб/кортекс от мозъчната кора, който отговаря за вниманието, фокуса и ученeто, в резултат на тази липса на адекватен баланс на въглеродния диоксид става хиперактивен. Това води до нарушения в концентрацията, лесна умора при учене и отслабване на фокуса. Иначе казано собственоръчно се вкарваме в аутистичен режим и занижаваме възможностите си за продуктивност през деня.
Какво е решението?
Съзнателно да си поемаме дълбоко въздух на всеки 2-3 минути когато прекарваме по-дълго време пред екрана. Също така ставането/раздвижването на всеки 30 мин. не е лоша идея за да раздвижим циркулацията в цялото тяло.