Next class

01/06/2026

Честит празник мили деца!
Бъдете смели, жизнерадостни, упорити в преследването на вашите мечти. Не се страхувайте от неуспехите - тренирайте, упорствайте!
Ние ще бъдем до вас и ще ви помагаме да успеете, израствате силни, уверени в своите възможности и сигурни, че утре ще можете да се справят с всички предизвикателства, които се изпречат пред вас!
Честит празник и на всички, които са съхранили някъде дълбоко в себе си детското!

28/05/2026

ЧЕРВЕН КОЛАН
Червеният цвят символизира зората на нов ден – изгряващото слънце, което пробива през тъмнината на нощта, което представлява новото начало след края на предишния ден (предишната степен). Той е символ на огън, сила, динамика, импулс и агресия,

Червеният цвят също така символизира опасността или силата, която сега притежава трениращия, поради високото си ниво на умения, които е усвоил.
Така, както огънят може да изгори всичко до, което се докосне, така и червения колан представлява опасност от прегаряне заради знанията и силата, които сте придобили от предишните степени.

Червеният колан показва, че ученикът достигнал до тук, вече е придобил умения за владеене на основни и напреднали техники. Това е ниво, при което тези умения им позволяват да се защитят от нападател. Това прави техниките им опасни и подчертава необходимостта от още по-голяма отговорност и контрол над действията си.

Това е напреднал етап от вашето развитие, при който:
 Техниките ви вече са силни и прецизни.
 Имате по-голяма сила и скорост.
 Трябва да се научите да контролирате силата и темперамента си.

Червеният колан не е да се перчите с него. Той символизира степен, при която ученикът е на ниво при, което трябва да има контрол не само над техниките, но и над волята и действията си, както в доджото, така и извън него. Това е степен, при която трениращия трябва да се пребори със своето его.

Носителят на червен колан е с високо ниво на технически умения, но също така и с по-голяма отговорност в рамките на доджото. Ученикът отправя погледа си извън себе си и започва да се учи да споделя знанията си и уменията с другите чрез приятелство и състрадание.

27/05/2026

ИЗБОРЪТ ПРЕД НАС, КОЙТО ПРОМЕНЯ СЪДБИТЕ НИ
Винаги сме изправени пред избора между 2 възможности:
Да отидем на тренировка или да не отидем.
Да тренираме сериозно или да тренираме без желание.
Да обвиняваме другите за нашите неуспехи или да споделяме нашите успехи с другите.
Да отложим явяването на изпит за следващия път или да се стегнем и да се подготвим за него.

Какво ни дава едната възможност и какво ни дава другата?
Много често не си даваме сметка, че стъпката, която правим назад (да не отидем на тренировка, да отложим явяването на изпит и т.н.) е само първата от поредицата стъпки, които в последствие ще направим, без дори да се замислим.
Стъпките назад, както и стъпките напред са като снежна топка, която се търкаля по склона – с всяко претъркулване става все по-голяма и нищо не може да я спре по нейния път надолу, освен дървото, в което ще се разбие.
От друга страна, ако ние застанем зад нашето намерение, дори и да е било моментно (да отидем на тренировка, да се явим на изпит и т.н.) и го изпълним, ние ще повярваме повече в своите възможности. Това ще ни даде криле да се справим и със следващите предизвикателства и така стъпка по стъпка можем да постигнем и най-големите си мечти, които сме поставили като наши цели, зад които сме заставали всеки ден и накрая като естествен резултат сме ги постигнали.
Всичко зависи от едно малко решение:
Да отидем на тренировка или да не отидем?
Да тренираме сериозно или просто да ходим на тренировка, без да даваме всичко от себе си. Просто така, защото нямаме какво да правим, защото някой ни е казал, че е добре да тренираме нещо или защото сме гледали някой филм и там главния герой е показал страхотни техники и е набил всички набързо.
Пътят към черния колан започва от решението да отидем на тренировка, да внимаваме какво показва сенсей, да изпълняваме техниките и така докато постигнем своята цел - черния колан!
А след това? След това продължаваме по същия начин към следващата си цел.
Малкото решение да влезнем в доджото и да тренираме сериозно, с годините се превръща в характер, в начин на поведение и мислене, което различава успешните хора от тези, които продължават да се оправдават и да се чудят да направят ли нещо или не?!
А вие още ли се чудите или ще дойдете на тренировка днес и всеки следващ път, когато има тренировка?

Ако искате и вашето дете да успее, възползвайте се от 2 пробни БЕЗПЛАТНИ урока. Пишете ни, за да резервирате място за вашето дете. Ние ще му помогнем да израсне уверено в своите възможности.
Тренировки по айкидо за деца, тийнейджъри и големи през цялото лято!

За още полезна информация, последвайте страницата.

26/05/2026

Зад всеки ученик, който упорито тренира с години, стоят родители, които го подкрепят и сенсей, който го напътства, и на когото ученика вярва и го следва.
Когато всички гледат в една и съща посока, и вярват в успеха, се формира човек, който ще успее в живота, без значение с какво ще се занимава.
За още полезна информация, последвайте страницата.

25/05/2026

От поредицата "Ки упражнения"
СЕЙЗА

Сейза (正座) е традиционен японски седеж, при който бедрата са върху прасците, а ръцете са поставени на бедрата с длани надолу. Използва се в японските бойни изкуства, като символ на уважение към по-старши по ранг, както и в чайната церемония и зен практиките.
Сейза въплъщаваща дълбоко културно и философско значение, вкоренено в японската традиция. Развива се сред самураите през периода Едо (Токугава) 1603 – 1868 г. и по-късно е широко възприет от обществеността.
Състои се от два йероглифа: „сей“ означава правилно или подходящо, а „за“ означава седене. В превод означава сейза буквално означава „правилно седене“.
Идеята за седене в сейза напомня за гигантско дърво вкоренено дълбоко в земята, толкова силно, че нищо не може да го разклати. Когато човек седи в сейза, с тяло вкоренено в земята, като дърво, това е първата стъпка към стабилността.
В айкидо, практикуващите често заемат позиция сейза.
Когато човек е в сейза, изпитва чувство на смирение и уважение, което е полезно за медитация и размисъл. Поради тези причини, практикуването на сейза е отлично допълнение към всяка медитативна практика, бойно изкуство или други церемонии.

Изпълнение на упражнението:
Седнете удобно върху прасците си. Поставете ръцете си удобно върху отпуснати върху бедрата или скута. Разстоянието между коленете е около два, три юмрука. По този начин тялото заема стабилна триъгълна позиция върху татамито. Докато седите в сейза, трябва да се стараете да бъдете с изправен гръб.
Целта на сейза е да намерим връзката между мисъл и тяло. След като седнем удобно, можем да насочим мисълта си към дишането. Да усетим как вдишваме през носа, как насочваме нашето дишане към Единствената точка и се изпълваме с енергия. За да постигнем максимален ефект, трябва да използваме някой от „4-те принципа за обединение на мисълта и тялото“ - https://onthewaymy.blogspot.com/2022/02/blog-post.html

Ки тестове:
1. Проверка на стабилността на позицията.
След като вашият партньор е заел позиция „сейза“, леко го бутнете отпред или отзад по раменете. Ако тялото му е напрегнато, лесно ще загуби равновесие. Ако неговата тежест е насочена надолу (Принцип №3 – поддържай тежестта от долната страна), той не трябва да загуби равновесие.
2. Проверка за повдигане на колената.
Докато вашият партньор е в позиция сейза, опитайте се леко да повдигнете коляното му.
Ако мисълта и тялото му са координирани, тежестта на коляното му ще бъде от долната страна (принцип №3 – поддържай тежестта от долната страна). Успеете ли да го повдигнете, означава, че не е изпълнил принципите за координиране на мисъл и тяло в едно.
3. Проверка за повдигане на ръцете.
Докато вашият партньор е заел позиция сейза, опитайте се леко да повдигнете някоя от ръцете му нагоре. Ръцете не трябва да бъдат нито прекален стегнати, нито прекалено отпуснати. Те трябва да бъдат отпуснати надолу (принцип №2 – отпусни се напълно) със своята естествена тежест. Ако той запази спокойствие и мисълта, че тежестта на ръцете му е от долната страна, няма да успеете да ги повдигнете, защото е изпълнил принцип №3 – поддържай тежестта от долната страна).

Ползи от практикуването на сейза:
Тази традиционна японска позиция има много ползи както физически, така и умствени и духовни, и води до намаляване на стреса и насърчава чувството на смирение и благодарност. Това е позиция, предназначена да поддържа тялото изправено, тежестта правилно разпределена, а умът фокусиран.
Седенето в сейза често е трудно за хора, които не са свикнали с него, особено за тези, които не са го практикували. Редовното практикуване на сейза ще подобри вашата стойка, ще укрепите мускулите на гърба и ще увеличи гъвкавостта в бедрата и коленете.
След като преодолеете първоначалното неудобство от седежа в сейза, можете да насочите вашите мисли към дишането и усвояването на различни дихателни упражнения, както и към развиване на вътрешната енергия „Ки“. Тези упражнения ще ви помогнат да се справите със стреса от ежедневието, както и да намерите отговора на важни за вас въпроси.

24/05/2026

ВИОЛЕТОВ КОЛАН
Виолетово е небе на зазоряване, което показва прехода от тъмнината на нощта, към светлината на деня. Той съчетава стабилността на два противоположни цвята - син и червен, внушавайки достойнство, увереност и креативност. Това е най-твърдият цвят в дъгата.
Повишаването в степените не е свързано само с познанията ви и уменията ви на татамито, а и с това в кой се превръщате като личност. Получаването на виолетов колан е знак, че вашият сенсей ви се доверява. Тази степен се смята за прага между ученик и сенпай. Виолетов колан е степента, в която ученикът става помощник на своя учител, връзка между него и по-младите ученици
Практикуващият с „виолетов колан“ е натрупал много знания. На тази степен техниката се превръща в изкуство.
В миналите векове знанието за Виолетовия пламък се е давало само на неколцина избрани, които са доказали, че са достойни за това. Виолетовият пламък е повече от виолетовата светлина. Това е невидима духовна енергия, която се проявява като виолетов цвят пред този, който е развил в себе си духовно виждане. Виолетовият пламък превръща негативната енергия в позитивна, което го прави ефективен инструмент в много ситуации.
Виолетовият цвят символизира мъдрост, скромност и състрадание.
Това е етапът при който:
 Израства духовността и интуицията.
 Проява на благородство и помощ към другите.
 Творчество и вдъхновение – стремеж към усъвършенстване.
 Баланс, при който противоположни сили се обединяват, за да носят спокойствие и равновесие.
Важно е да продължите пътя си с всеотдайност и постоянство, въпреки че необходимите умения стават все по-сложни и трудни за овладяване.

23/05/2026

Уменията ви по самозащитата са невидимата броня, която носите винаги и навсякъде с вас!

Тренировките ви дават възможност:
 да подобрите вашата физическа форма.
 да научите полезни умения да се защитавате.
 да изградите силен дух.
 Да придобиете увереност в своите възможности
 да защитите себе си и най-близките ви хора в критична ситуация.
Първата тренировка не се заплаща!

Уменията ви по самозащитата са невидимата броня, която носите винаги и навсякъде с вас!
Заявете своята първа тренировка на тел.: 0888 30 88 74
Възможност за индивидуално обучение.

22/05/2026

Ученикът, който тренира други бойни изкуства... и започва да се сблъсква със своя сенсей.
Това се случва по-често, отколкото хората осъзнават:
Ученик тренира друга система...
и изведнъж започва да има проблеми със своя сенсей.
Не защото сенсей е слаб.
И не е задължително, защото ученикът расте.
А защото нещо във връзката се разпада.

Обучението в други изкуства променя начина, по който виждате всичко:
– Започвате да поставяте под въпрос детайлите.
– Настройвате техниките, без да искате разрешение.
– Постоянно сравнявате подходи.
И дори да не го казвате... това си личи.
В начина, по който се движите.
В начина, по който изпълнявате.
В начина, по който слушате.

Проблемът е, че много ученици вярват, че се развиват...
когато в действителност нарушават основата си.
Те смесват, без да разбират.
Те адаптират, без да овладяват.
Те коригират, без да преминали през целия процес.
А това, за един сериозен сенсей, не е растеж.
Това е липса на структура.

Но ученикът не винаги е виновен.
Има инструктори, които не толерират промяна, които не обясняват защо,
и които интерпретират всяка разлика като предизвикателство.
И там конфликтът е неизбежен.

И така, нека бъдем ясни:
Обучението в други изкуства може да ви направи по-добри...
или може да ви направи непоследователни.
Зависи от едно нещо:
дали интегрирате... или просто натрупвате.

И критичният момент е следният:
Уважавате ли процеса на вашето училище...
или се опитвате да наложите друг в него?
Дали проблемът ви със сенсей произтича от факта, че растете...
или от факта, че сте спрели да следвате ясен път?

Amo las Artes Marciales

21/05/2026

КРЪГОВРАТА НА ХОРА В ДОДЖОТО ИЛИ ЗАЩО НЯКОИ СПИРАТ, А ДРУГИ ПРОДЪЛЖАВАТ
Във всяко доджо съществува странен закон на времето, който само ветераните в крайна сметка възприемат ясно.
Всеки сезон носи своя приток на нови лица: все още тромавите бели колани се учат да се покланят, откриват как да падат, смеят се на собствената си нестабилност и гледат на по-възрастните със смесицата от възхищение и отчуждение, която опитът винаги носи.
След това, бавно, почти незабележимо, цикълът се повтаря.
Някои изчезват безшумно. Други спират да идват след контузия, умора, обезсърчение или поради постепенното износване, което никой не забелязва веднага.
Докато опитните практикуващи понякога напускат доджото, новите начинаещи вече прекрачват прага със същите мечти като тези, които са били преди тях.
Така доджото се превръща в място на вечно обновление. Поколения практикуващи се редуват един след друг като човешки вълни, които се появяват, изчезват и след това се връщат отново.
Тези, които практикуват дълго време, в крайна сметка изпитват странно чувство: те постоянно преживяват едни и същи начала, едни и същи ентусиазъм, същото нетърпение и често едни и същи неуспехи.
Телата се променят, имената се променят, епохите еволюират леко, но някои сцени остават идентични. Новодошлите искат да напредват бързо, ветераните повтарят едни и същи съвети и след това времето тихо върши своята работа по подбора.
Но татамито никога не е напълно отделено от външния свят.
Зад всяко продължително отсъствие често се крие невидима история: учене, което е станало твърде взискателно, изтощителна работа, семейни отговорности, финансови затруднения, преместване или просто вътрешна умора, която никога не е истински изразена.
Мнозина се отдалечават не защото са спрели да обичат практиката, а защото животът разпръсква енергията им в други, по-неотложни битки.
Това е може би една от най-меланхоличните истини на бойните изкуства: мнозина се отказват, преди дори да са започнали наистина. Не поради липса на способности, а защото откриват, че тази практика е дългосрочно начинание, докато нашата епоха се бори да толерира всичко, което не дава незабавни резултати.
Начинаещите често влизат в доджото с въображение, подхранвано от зрелищни битки, чисти хвърляния, победи и понякога с определен героичен образ на себе си. И все пак те се сблъскват с далеч не толкова славна реалност: повторението на укеми, непрестанните корекции, бавността на напредъка и разочароващото чувство, че никога не овладяват напълно собственото си тяло.
Парадоксът е поразителен: практиката наистина започва, когато първоначалният ентусиазъм престане да е достатъчен.
Докато началната енергия поддържа практикуващия, всичко все още изглежда възможно. Но когато ученето стане монотонно, когато тялото страда и когато напредъкът стане почти невидим, неизбежно възниква въпросът: да останеш или да си тръгнеш.
Мнозина тогава изоставят тази неблагодарна зона, където дисциплината престава да бъде просто новост и се превръща във вътрешно преживяване. Понякога те си тръгват точно в момента, в който телата им наистина са започвали да учат. Защото трансформацията започва невидимо.
Преди основните техники, тя променя стойката, баланса, начина на падане и отношението на човек към страха, умората и човешкия контакт. И все пак, тези фини промени не винаги съответстват на зрелищния образ, който някои очакват.
Черният колан тогава се превръща в символична граница, заредена с фантазии. Мнозина го желаят като коронно постижение, без да разбират, че той изисква предимно ежедневна отдаденост на повтаряща се практика. Между белия и черния колан се намира психологическа празнота, където по-голямата част от практикуващите изчезват.
В това междинно пространство кафявият колан заема уникално място.
Кафявият колан често е оцелял след първоначалните неуспехи, но също така е същество, окачено между два свята. Те вече не притежават наивния ентусиазъм на начинаещия, без все още да имат символичното разпознаване на черния колан. Те започват да възприемат истинската дълбочина на дисциплината, докато откриват обхвата на това, което все още не знаят. Техниките, на които някога са се възхищавали, се превръщат в сложни биомеханични проблеми; Най-простите жестове разкриват години скрита работа.
Често именно тук се появява най-дълбоката умора. Не само физическа умора, но и тази, родена от безкрайно повторение: рестартиране на несъвършено влизане, коригиране на детайл на позицията, връщане въпреки чувството за застой. Тази бавна конфронтация със същите трудности изтощава онези, които са търсили бърз и видим напредък.
Понякога се появява друга форма на прегаряне: разминаването между тихите изисквания на практиката и тези на ежедневието. Поддържането на редовност става трудно, когато професионалните ограничения се увеличават, когато тялото се възстановява по-бавно с възрастта, когато семейните отговорности поемат контрол или когато околните вече не разбират защо продължавате да посвещавате толкова много енергия на дисциплина, която изисква толкова много, без да обещава незабавна награда.
Малко по малко някои се отдалечават, без официално да се откъснат. Те пропускат тренировка, след това няколко, докато завръщането им не изглежда психологически по-трудно от самото отсъствие.
Освен това, доджото изглежда организирано около тази логика на постоянно обновяване. Докато ветеран тихо напуска практиката след петнадесет години, тийнейджър преживява първите си падения. Докато кафяв колан се колебае дали да продължи, нов бял колан вече мечтае да стане шампион.
С течение на времето някои ветерани дори изпитват чувство на вечно дежа-вю, сякаш тази дисциплина безкрайно преиграва една и съща човешка история под различни прикрития.
Но това повторение не е празно. То може би представлява самата същност на предаването на бойните изкуства. Всяко поколение вярва, че започва нещо ново, когато всъщност навлиза в движение, много по-старо от него самото.
Доджото оцелява именно защото отделните хора идват и си отиват, докато практиката остава.
Ветераните си тръгват, новите пристигат, коланите се сменят, но татамито остава мястото, където всеки трябва да се изправи пред една и съща фундаментална реалност: да се научи бавно как да пада, преди да твърди, че е овладял нещо.
Тази дисциплина ни напомня за истина, която нашата епоха често се стреми да забрави: нищо дълбоко не се гради без време. Майсторството не се ражда нито във вълнението от началото, нито в стремежа към незабавно признание. То се проявява в тихата постоянство, в способността да се продължи, дори когато чувството за напредък е изчезнало.
По този начин тези, които се отказват, преди да достигнат черен колан или остават завинаги заседнали на кафявия колан, не са просто уморени практикуващи. Те също така въплъщават по-универсална трудност: тази на приемането на времето, необходимо за всяка истинска трансформация. Защото тази практика не е просто изучаване на бойни техники; тя се превръща в школа за търпение, изправена пред цивилизация на моменталното удовлетворение.
И може би истинският практикуващ не е този, който никога не пада, а този, който приема да се завърне въпреки прекъсванията, съмненията, заминаванията и износването на времето.

По материали от Интернет
За още полезна информация, последвайте страницата

20/05/2026

От поредицата "Ки упражнения"
НЕПРЕГЪВАЕМАТА РЪКА (Оренайте)
Вселената е пълна с енергия (Ки). Вие само трябва да се научите да я използвате. Много хора обаче не знаят как и пропиляват своя потенциал, като просто съществуват, вместо да живеят положителен живот изпълнен с енергия. Непрегъваемата ръка може да ви помогне да се научите да използвате тази енергия, както и да я насочвате в желаната от вас посока, за да постигате целите, които сте си поставили.

Изпълнение на упражнението:
Застанете в изправена позиция (лява или дясна) с ръка протегната напред. От тази позиция вдишайте въздух през носа и мислено проследявайте неговия път до „Единствената точка“, в центъра на тялото.
По този начин, ние позволяваме на енергията от Вселената да изпълни нашето тяло. Когато издишвате, насочете мислено вашата „вътрешна енергия – Ки“ през протегнатата ръка напред. Усетете как енергията тече през ръката ви, с мисълта, че никой и нищо не може да сгъне ръката ви в този момент.

За да разберете по-добре упражнението, ще ви дам три примера:

Първият – без използване на вътрешната енергия „Ки“ (с така нареченото „мъртво Ки“ или в „без Ки“). Това е състояние при което ръката е отпусната, през нея не преминава „вътрешната енергия Ки“, много лесно може да бъде сгъната в лакътя и дори можете да ударите човек със собствената му ръка. Това състояние е присъщо по-често за жените, които нямат толкова физическа сила.

Вторият – с използване на груба физическа сила. Тъй като някои хора вярват, че всичко е въпрос на физическа сила, свиват дланта си в юмрук, напрягат всички мускул на ръката и се опитват да задържат позицията със сила. Това обикновено трае около минута, след което, тъй като им свършва въздуха, не могат да задържат повече позицията и ръката им отново бива сгъната в лакътя. Това състояние е присъщо за мъжете, които искат да демонстрират своята сила и няма нищо общо с използване на „жизнената енергия Ки“!

Третият – с излъчване на Ки (Принцип №4). Това е най-естественото и спокойно състояние, което сме забравили да използваме.
Когато вдишваме, с въздуха, ние приемаме енергия, която мислено можем да насочим през носа към Единствената точка (океанът от енергия). Когато издишваме, ние не просто изпускаме въздуха, а насочваме нашата енергия в желаната от нас посока (в случая през ръката).
Това е правилното изпълнение на „Непрегъваемата ръка – Оренайте“, при което не сме ограничени от времето и докато дишаме спокойно (вдишваме и издишваме), можем да насочваме „жизнената енергия Ки“ според нашето желание. Непрегъваемата ръка на практика илюстрира това състояние.

Коичи Тохей сенсей сравнява състоянието на „излъчване на Ки“ с градински маркуч. Докато не тече вода през него, той е мек и лесно се огъва. Когато обаче закачим маркуча към чешма и я отворим докрай, маркуча се изпъва и трудно може да бъде сгънат.
Приемете, че ръката ви е маркуча, енергията, която мислено насочвате през ръката е водата, а Единствената точка е кранът, който позволява енергията да потече. Докато дишате и обменяте енергия с Вселената, вие ще бъдете изпълнени с енергия, която можете да насочвате освен в техниките по айкидо, и в действията ви във всекидневния живот.

Ки тестове (проверка за правилното усвояване на упражнението):
Заемете естествена лява или дясна позиция с ръка напред. Нека вашият партньор постави едната си ръка под китката, а другата на свивката на лакътя на ръката, която сте поставили напред. Вдишвайте и издишвайте няколко пъти, като насочите вашата мисъл и „вътрешната енергия Ки“ по протежението на ръката си.
Нека вашият партньор постави едната си ръка под китката, а другата на свивката на лакътя и бавно започне да се опитва да свие ръката ви с плавно движение. Важно е да се съсредоточите върху излъчването на енергията през ръката си, а не върху това дали и колко силен е вашият партньор и колко силно натиска ръката ви. Ако запазите концентрацията на вашата мисъл, като си представяте как „вътрешна енергия – Ки“ струи през ръката ви, той няма да може да сгъне вашата ръка.
При някои хора упражнението се получава от първия път, при други, които са по-плахи и неуверени в своите възможности, упражнението отнема малко повече време. Това обикновено е свързано с вътрешната нагласа, притесненията и съмненията, които изпитвате. Щом се освободите от тях, упражнението се получава с лекота. Можете да останете в това състояние на мисълта и духа, колкото поискате.
Не трябва да забравяте, че проверката на упражнението цели да затвърди увереността във вас, че можете да „излъчвате Ки“ и не е необходима никаква физическа сила за това. Не бива да се превръща упражнението в състезание кой ще издържи повече.

Приложение на „Непрегъваемата ръка“:
Когато с помощта на упражнението, се научите да „излъчвате Ки“, можете да започнете да насочвате вашата енергия в желаната от вас посока и да я използвате при изпълнение на техниките в айкидо. Не забравяйте, че: Без Ки, няма айкидо!“ Ако завъртите „Непрегъваемата ръка“ надолу, можете да направите мае укеми (падане напред), като се плъзнете по ръката, без да се нараните.
След като се научите да постигате състоянието на „Непрегъваемата ръка“, вие можете да насочите вашата мисъл и в други посоки – в постигане на вашите цели, в подобряване на взаимоотношенията си с хората около вас.
Да „излъчваш Ки“, означава да се слееш и да хармонизираш мисълта си с „Духа на Вселената“. Тогава вашето „Ки“ се съединява с „Ки на Природата“. Ако вие излъчвате „положително Ки“, вие ще започнете да привличате хората, от които имате нужда.