13/07/2025
Пиша с разбито сърце. В такива моменти, думите никога не са правилни или достатъчни. Цял ден душата ми крещи: Защо? Но има въпроси, чиито отговори няма да разберем. Поне не тук и не сега. Когато се върнах в града и отворих залата, нямах толкова познати и беше нещо ново за мен, към което трябва да се адаптирам. Отворих залата с идеята да помагам на деца. Така се появи моят дрийм тийм. Момчета, които изпълниха дните ми със смисъл. След училище идваха при мен и прекарвахме дните си заедно. В крайна сметка те помогнаха на мен, не аз на тях. Помогнаха ми в дългия път на адаптация и бяха до мен. За съжаление групата се разпадна, но те завинаги ще са в сърцето ми. А днес загубихме един от тях. Васил. Васил - добро момче, изпълнено с живот. Скърбя с вас, мили ми момчета. Скърбя за теб, прекрасно момче. Съжалявам, че пътят ти на земята е бил толкова кратък. Че мечтите ти няма да могат да се сбъднат. Че родителите ти ще трябва да живеят без теб до края на дните си. Със сърца, зеещи от празнина. Господ да им дава сили. 🙏🏽
Раждаме се със своят път. А защо твоят е бил толкова кратък? Само Господ знае..Дано там горе да ти бъде леко и светло. Лек полет, мило момче..Ще те помним🕊️
🤜❤️🤛 Team building 🤜❤️🤛
