22/10/2024
КОЛКО ОТ ВАС ПОРАСНАХА ТАКА?
В 15:00 бяхме на обичайното си място.
Без съобщения, разбирахме се предварително.
По едно и също време и на едно и също място.
Пристигахме с велосипеди, на групи или сами.
„Да направим отборите"
"Кои са двамата капитани?"
Изборът винаги е бил целенасочен.
Първо най-добрите, а също и най-близките приятели.
Най-дебелият отиваше на вратата, за да не пречи, а и защото заема цялата врата.
Нямаше времеви ограничения.
Мачовете бяха наистина безкрайни.
И ако времето все пак изтичаше:, казвахме: "ще играем до десет".
На поляната.
Пред блока.
В двора на училището.
На паркинга.
Всяко място беше добро за игра.
Трябваха ни само по два камъка за врати.
Краката ни бяха в рани, а ръцете ни бяха ожулени.
Майките ни крещяха през прозореца да се прибираме за вечеря, а ние се молихме "за още пет минути".
Но накрая се прибрахме у дома щастливи.
Когато вечер си лягахме, нямахме търпение да станем отново, за да тичаме и да играем.
Сега това го няма!
- Таш
