12/07/2026
Медалите в шкафа не са гаранция за бъдещ успех
Освен като старши треньор на деца между 7 и 12 години, имам опит и като помощник-треньор в елитните формации U15, U16 и U17 на Локомотив Пловдив.
Не бих казал, че имам особен принос в развитието на точно тези футболисти, в ролята си на помощник, но мога със сигурност да твърдя, че този ми опит донякъде промени и категорично затвърди начина, по който гледам на детския футбол.
Зная от първо лице как протича селекцията в елитен отбор. Какви умения и характеристики трябва да притежават състезателите и какво на практика има значение, когато се избират футболистите, които ще играят на най-високото юношеско ниво.
Доста, което знаех от теорията, видях и на практика.
Когато дойде време за подбор в елитните академии, никой не се интересува колко купи и медали е спечелил в детските си години играчът или пък отборът му. Никой не се интересува колко гола е отбелязало детето с/у градския съперник, на кое място е завършило в даден турнир или пък в какви формации то и съотборниците му са пресирали съперника. Наизустените шаблони за изнасяне на топката от аут или за изпълнение на ъглов удар, също не му дават особено предимство.
Това, което се оценява е съвсем друго.
Гледат се уменията му да борави топката, футболната интелигентност, скоростта на мисълта и действие, физическите качества и потенциалът им за бъдещо развитие, характерът, дисциплината, увереността на терена, психическата устойчивост и отношението към тренировките и отбора. Впечатление прави и средата около играча, включително поведението и отношението на родителите му.
Точно това ме убеждава още повече, че в периода под 14г. най-важната задача на треньора не е да създаде силен и печеливш отбор, а да развие можещ и знаещ отделен футболист. Клише, което на теория, уж всеки знае.
За съжаление обаче, на практика много често се случва обратното.
Често срещано е треньори на деца да наблягат в тренировките си на тактически системи и схеми, на модели за изнасяне и пресиране, на преходи, на статични положения и на подготовка за следващия мач. Теми, които не би трябвало да се включват преди 13/14г. възраст. Защото отборът започва да се развива и да печели, но индивидуалните умения на децата остават на заден план. А те са най-значими.
Често срещано е и по време на мачове децата постоянно да чуват от треньори и от родители:
„Подавай!“
„Не лъжи!“
„Не рискувай!“
„Не я задържай!“
„Изчисти я/махни я!“
„Ритай напред!“
А след грешката идва и критиката.
Постепенно детето престава да мисли самостоятелно и започва да играе единствено, за да не сбърка.
А точно това е най-голямата загуба.
Потенциалът се развива истински тогава, когато детето има свободата да дриблира, да преодолява противници, да поеме риск, да загуби топката, да анализира грешката си и следващия път само (или с лека насока) да намери по-доброто решение.
Няма футболист, който да се е научил да надиграва противници, без преди това десетки пъти да е губил топката.
Ако още от ранна възраст единственото решение е "ритай напред" или "подавай", детето никога няма да развие увереност да играе с топката и да доминира. А именно това качество по-късно отличава добрия и искания футболист.
Подходът ми по време на мачове е малко по-различен от обичайния - не обичам да давам твърде много указания на децата.
Това е мой напълно съзнателен избор.
Не вярвам, че треньорът трябва да управлява всяко действие на детето като с джойстик и постоянно да му суфлира:
„Подай наляво.“
„Подай надясно.“
„Стреляй.“
„Върни.“
„Премести се на тук или на там.“
Да, така понякога се печелят повече мачове,н о не така се изграждат мислещи футболисти.
Моята цел е детето да мисли, да си взема решенията и да носи отговорност за тях. И когато решенията са правилни и донесат успех, удовлетворението за него да бъде по-голямо. А когато не са успешни - да не губи увереност и желание да опитва отново и отново.
Затова предпочитам по време на мач да давам повечко свобода и да поощрявам креативността.
Аз също обичам да побеждавам, но не на всяка цена. Защото все пак, в края на деня, детските купи на отбора ще си останат прибрани в шкафа, а на яве ще излязат индивидуалните способности на състезателите.
