02/06/2026
Отбелязваме 150 години от загубата на един от най-любимите синове на Майка България. На 1-ви юни 1876 г. пада убит поетът и революционер Христо Ботев!
В сражението при Милин камък, което се провежда на 30 май, Ботев и четниците се надяват на помощ от Враца, в която се очаква, че също ще избухне въстание, но това за жалост не се случва. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия.
Войводата Ботев и военният ръководител Войновски успяват да измъкнат четниците, като дават успешен отпор. Успяват да се укрепят в три реда плитки окопи на планинския рид Милин камък. Димитър Икономов разказва, че тук става най-голямото сражение с вековния тиранин. Черкези, башибозук и редовна турска войска от Враца нападат ожесточено през целия ден. Четниците се сражават смело, въпреки умората и жаждата. Дават към 30 убити или ранени, но печелят сражението. Сред загиналите е и знаменосецът Никола Симов - Курото.
Ботев е съкрушен от жертвите и липсата на подкрепа от българска страна, но е решено да продължат.
Към полунощ срещу 1-ви юни четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. Неравната битка продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции. Вечерта на 1 юни нов стил, след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.
Точното място на смъртта и въпросът за физическия убиец на Ботев са предмет на продължителни спорове и до днес. Все по често се налага мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от турски войник, а втората, която по-рядко се коментира и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит от свои четници. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието което е използвано по онова време от редовната армия, излиза че първата версия е малко вероятна. След смъртта на Ботев, тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден, главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото чрез радикални действия той смята, че може да се стигне до разрешаване на националния въпрос. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление. Обявява се, за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.
Поклон!
