08/08/2025
“Има много трениращи бойни спортове и практикуващи бойни изкуства:
Бокс, борба, самбо, муай тай, кик бокс, ММА, джудо, джу-джуцу, айкидо, карате, вин чун и много други.
Между бойни спортове и бойни изкуства има много разлики, но една е съществена:
Бойните спортове се тренират, докато се състезаваш с другите и търсиш победа над тях. Иначе казано - докато си млад и се състезаваш.
Бойни изкуства започват да се практикуват тогава, когато спреш да се състезаваш с другите и търсиш единствено победа над себе си.
Иначе казано - когато вече не си млад и не се състезаваш.
Деца, младежи и млади хора, които тренират бойни спортове, придобиват бойни техники и умения, предимно със състезателен характер, но и напълно приложими в реален бой.
“Да можеш да се биеш” е опасно оръжие в ръцете на млад човек. Младите търсят себедоказване и респект от околните, освен това нямат страх, защото не са живели достатъчно дълго… затова и лесно могат да влязат в реален бой, без да си дават сметка за тежките последствия. От една страна - травми, осакатяване и смърт. От друга - съд, присъда и затвор.
Поради тази причина, за младите в бойните спортове е най-важно да се обучават на дисциплината, характерна за източните бойни изкуства. Там всичко започва с поклон и уважение. В реален бой се влиза при безизходица и реална заплаха за живот.
Нараненото его, обидата и накърненото самочувствие минават, но не и осакатяването, смъртта и унищоженото бъдеще!
Всеки сам може да прецени, дали е по-умно да избегнеш боя, с риск да те помислят за страхливец, отколкото да се опиташ да докажеш колко си добър, пак с риск да разрушиш или унищожиш бъдещето си. Въпрос на мислене, възпитание и дисциплина.
За съжаление в бокса, кик бокса и ММА дисциплината в някои школи не е водеща и именно спортисти от тези спортове са най-често участници в улични боеве извън залата.
Знам едно: Ако мислиш, че си много добър боец, някъде по света има по-добър от теб! А, ако няма, значи още не си го срещнал.
Бойните изкуства са начин на възприятие на света около и вътре в нас. Практикуващият е приел в себе си добродетелите на бойните изкуства, част от които са: уважение, търпение, съпричастност, честност, кураж и достойнство… Тези добродетели изграждат самоконтрол.
Вътре и извън залата.
Във времето тази настройка, ежедневни усилия и дълбочина на практиките сформират специфичен мироглед и той бавно в годините се превръща в начин на живот.
Това е и съществената разлика между бойни спортове и бойни изкуства. 🙂”
Копирано из Нета
